Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон, недалеч от Белия дом, съществува тайна организация, която се занимава с конспиративни теории и следи какво върши правителството на САЩ.
Клуб „Кемъл“. Четирима мъже, четири странни истории, една философия. Хора без минало и без бъдеще, ръководени от бивш служител на ЦРУ, когото всички смятат за мъртъв. На една своя вечерна среща членовете на клуба стават свидетели на убийство и скоро осъзнават, че и най-смелите им теории не са толкова ужасяващи, колкото реалните конспирации. Докато търсят помощ от агент Алекс Форд, четиримата ексцентрици попадат в епицентъра на терористична атака, чиято цел е отвличането на американския президент. Белият дом е длъжен да реагира и да демонстрира сила. Ултиматумът е даден. Часове делят Дамаск от ядрен удар. Апокалипсис сега?
— Само едно ще ти кажа. Симпсън е далечна роднина на някаква важна клечка и по тази причина има хора, които умират от желание да й ударят едно рамо. Но ти не си длъжен да го правиш. Ето ти досието. Местопрестъплението трепетно те очаква. Иди да ги разбиеш.
Сайкс го изчака да се надигне.
— Тримесечните рапорти отпадат. Искам всекидневни и подробни имейли. И знай, че ще бъдат препращани директно до шефа и централата.
— Добре.
— Вече ти споменах, че случаят е важен, Алекс. Очаквам съответното отношение.
— Разбрах те, Джери.
Алекс се върна на работното си място, преметна сакото си на облегалката и разтвори папката. Най-отгоре имаше голяма снимка на Патрик Джонсън, който си изглеждаше съвсем жизнен. Написаната на ръка придружителна записка уточняваше, че бил сгоден и имал намерение да се жени. Отдолу бяха добавени името и телефонът на годеницата му. Вероятно вече са я уведомили, рече си Алекс. Служебната характеристика на Джонсън беше съвсем рутинна.
Редовен служител на НЦОЗ — подразделение на Националния разузнавателен център, или НРЦ, както го наричаха за кратко вашингтонските бюрократи. Ако трябваше да бъде обяснена на езика на лаиците, дейността на НЦОЗ бе свързана със събиране и анализ на определена информация, която полицията можеше да използва за предотвратяване на всякакви заговори — от убийството на президента до масирани терористични атаки. Няма агент на Сикрет Сървис, който иска да арестува убиец. Това би означавало, че обектът на охраната му е мъртъв.
Алекс си спомни какъв шум се вдигна, когато НРЦ пожела да включи НЦОЗ в разузнавателната си империя. Сикрет Сървис предприе енергична контраатака, ала в крайна сметка президентът застана на страната на Грей и НРЦ. Но благодарение на уникалните му взаимоотношения със Сикрет Сървис взаимодействието с НЦОЗ не беше прекъснато и именно по тази причина Джонсън се беше водил на двойно подчинение, поне на книга.
Прелисти и останалите страници, отбелязвайки си няколко важни неща. След това стана и облече сакото си, а на излизане мина да вземе новата си партньорка.
Джаки Симпсън беше дребна тъмнокоса жена с мургава кожа и изумителни сини очи. Макар и наскоро назначена в Сикрет Сървис, тя съвсем не беше новак в детективската работа, тъй като имаше близо осем години стаж в полицията. Южняшкият й произход — в нейния случай Алабама — проличаваше в момента, в който отвореше уста. Беше облечена в тъмен костюм с панталон, а оръжието й беше окачено на колана под лявата ръка. Алекс повдигна вежди при вида на 7-сантиметровите токчета, въпреки които Джаки си оставаше с двайсетина сантиметра по-ниска от него. Един поглед му беше достатъчен да разбере, че пистолетът й е правен по поръчка, а тя беше намерила начин да го узакони. По принцип Сикрет Сървис предпочиташе агентите да употребяват еднакви оръжия — главно за да могат да си разменят муниции в случай на нужда. Като всички новаци, и тя кипеше от ентусиазъм, примесен със стряскаща наивност. Чула за новата си задача, агент Симпсън цялата светна.
— Страхотно!
— За Патрик Джонсън не е било страхотно — мрачно я изгледа Алекс.
— Съжалявам, не исках да прозвучи така.
— Радвам се да го чуя — промърмори Алекс и се понесе напред с такава скорост, че Симпсън бе принудена да подтичва след него.
15
Джамила смени памперса на едногодишното момченце и търпеливо се зае с нелеката задача да нахрани двете му братчета — съответно на две и три години. След това си поигра малко с тях и ги сложи да си легнат. Извади от чантата си молитвеното килимче и се подготви за салат — дневната молитва, която изискваше задължително измиване на лицето, главата и ръцете до лактите, а също така и на глезените. После се обърна с лице към кибла — посоката, в която се намираше свещената Мека, и започна да се моли. Това беше ритуал, който извършваше пет пъти дневно. В момента започваше втората си молитва за деня — малко след пладне.
Лори Франклин, майката на трите момченца, слезе на долния етаж няколко минути след края на молитвата. Очите й доволно пробягаха по спретнатата къща и се спряха на децата, които кротко спяха в креватчетата си. Още ненавършила трийсет, Лори беше изключително красива жена с крехка, но стегната фигура. През рамото си беше преметнала малък сак.
— В клуба ли отивате, госпожо? — попита Джамила.
— Да. Ще поиграя малко тенис, пък после ще видя. — Отговорът бе придружен от онази доволна въздишка, с която младите и освободени от грижи хора контактуват с околните. Тя кимна към децата. — Виждам, че армията се е оттеглила на почивка.