Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

— Достатъчно съм натоварен, Джери — възпротиви се Алекс. — Нали знаеш, че докато по света циркулират пари, винаги ще има хора да ги фалшифицират или крадат.

— Забрави парите. Какво ще кажеш, ако за разнообразие ти прехвърлим едно убийство?

— Доколкото си спомням, убийствата не фигурират в длъжностната ми характеристика — каза Алекс.

— Я си провери значката и фиша със заплатата — отряза го Сайкс. — На тях пише Министерство на вътрешната сигурност, а не Министерство на финансите. Което означава, че торбата ни е пълна с нови играчки. — Той погледна папката. — Днес сутринта на остров Рузвелт е бил открит някой си Патрик Джонсън с огнестрелна рана в устата. До него имало револвер, бутилка уиски и предсмъртно писмо.

— И той е?

— Служител на НЦОЗ — отвърна Сайкс, имайки предвид Националния център за оценка на заплахите. — Тоест един от нас. Ти също дойде оттам, ако все още си спомняш.

— След последната реорганизация НЦОЗ вече не е към Сикрет Сървис, а към НРЦ — поправи го Алекс. — Както и почти всичко останало.

— Но пръстите ни все още са в тая торта, защото, технически погледнато, Джонсън е бил на двойно подчинение — както на НРЦ, така и на Сикрет Сървис.

— Куршум в устата, револвер и предсмъртно писмо — промърмори Алекс. — Човекът е бил пиян, какво да му разследваме?

— Версията за самоубийство може би ще издържи. Но ФБР и парковата полиция са започнали свое разследване, защото инцидентът е станал на обществен терен, а той е държавен служител. Ние обаче искаме и свой човек там, който да защитава интересите ни. Ако се окаже самоубийство — о’кей, прехвърляме им топката и забравяме. Но ако е нещо друго, задължително трябва да го разнищим. Това е твоята задача.

— Но защо на остров Рузвелт? Джонсън да не е бил поклонник на Теди?

— На теб оставям да разбереш. Но не позволявай на онези от Бюрото да те натикат в ъгъла.

— Защо на мен се пада честта, Джери? — погледна го Алекс Форд. — Това не е ли работа на криминалните инспектори?

— Защото те харесвам — каза с иронична нотка Сайкс. — И защото мисля, че е крайно време да се захванеш с истинска работа след толкова седмици охрана.

— Странно, но тези думи ги чух и когато бях прехвърлен в охраната, ако не се лъжа, от собствената ти уста.

— Кой казва, че животът е справедлив?

— Никой от тези, които някога са носили значка! — върна му го Алекс.

— Виждаш какво е положението тук — въздъхна вече сериозно Сайкс. — Хлапетата имат акъл, свестни са, скъсват си задниците от бачкане. Но опитът им е малко — средно около шест години, докато твоят е три пъти повече. Като говорим за хлапета, се сещам за Симпсън. Вземи я за помощничка, защото е крайно време да помирише и малко истинска работа.

— Абе все се питам дали агент Симпсън няма дебели връзки — промърмори Алекс.

— Защо? — попита Сайкс и по устните му пробяга усмивка.

— Защото имам чувството, че някой се е загрижил да я отърве от шибаните дежурства в централата.