Клуб „Кемъл“ [The Camel Club - bg]

Алекс погледна към вирджинския бряг.

— Момчета, ако този човек е преплувал Малкия канал, колата му може да бъде само на онзи паркинг.

— Но я няма — сви рамене полицаят. — Може би някой го е докарал, а след това си е тръгнал. Нещо, което не ми се връзва.

— Полицейският катер би трябвало да минава и оттук — отбеляза Симпсън.

— Направили са го и снощи — кимна Лойд. — Но мъглата им е попречила. Изключено е било да забележат човек във водата.

— Откога е мъртъв? — попита Алекс.

— Според съдебния лекар приблизително от дванайсет часа.

— Някаква идея защо е избрал точно остров Рузвелт?

— Защото е усамотен и спокоен, близо до всякъде — отвърна Лойд. — А може би е бил фен на Рузвелт… — Погледна хората от НРЦ, намръщи се и се обърна към Форд: — Ще трябва да поговорим с онези там. Може би ще научим нещо за мотивите на Джонсън да се самоубие. А след разговора те със сигурност ще станат още по-параноични.

— Искаш да кажеш, че Джонсън може би се е занимавал с нещо, което не е харесвало на НРЦ, така ли?

— Трудно ми е да кажа, защото изобщо не знам какво правят там — изсумтя Лойд и се отдалечи.

— Още един член на клуба — промърмори Форд, направи знак на Симпсън и се приближи към трупа. — Ще ти издържи ли стомахът?

— В Алабама бях детектив в отдел „Убийства“ — отвърна тя. — Нагледала съм се на трупове и огнестрелни рани.

— Не знаех, че този щат е такова бойно поле.

— Ти майтапиш ли се? Във всеки по-голям град в Алабама са регистрирани повече огнестрелни оръжия, отколкото в цялата американска армия!

Алекс клекна пред трупа на Джонсън и опипа студената му ръка. Ръкавът беше подгизнал, а тялото беше вкочанено. Около устата, ушите и носа имаше засъхнала кръв.

— Фрактура в основата на черепа — каза Симпсън. — Кръвта преминава през нея и се стича надолу. Патологът вероятно ще открие куршума в областта на тила. Но ще му се наложи да отвори цялата глава, защото става въпрос за двайсет и втори калибър, който е сравнително малък.

— Ръкавът е окървавен, но това не важи за дясната му ръка — отбеляза Форд. — Което е малко изненадващо.

— Понякога кръвоизливът е сравнително слаб, най-вече когато куршумът остане в главата.

— Вероятно си права.

Алекс изви глава и подвикна:

— Къде са били открити револверът и писмото?

— Оръжието на двайсетина сантиметра вдясно от тялото — отвърна полицаят. — А писмото стърчеше от отвора на якето.

Алекс се надигна и лицето му се разкриви в мъчителна гримаса. Болката във врата беше изключително остра — както винаги когато се изправяше рязко.

— Добре ли си? — загрижено го погледна Симпсън.

— Стара травма, остана ми от йогата. Какво ти нашепва инстинктът на ченге от Алабама?