Проклятието на Жабата
- Автор: Андреев Емил
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проклятието на Жабата». Краткое содержание книги:
— Сто на сто е на бай Пано. Аха! — задъхано изрече Митето. — Няма какво повече да стоим тука, ами да вървим в милицията.
И докато Мишо се канеше да му каже, че трябва да потърсят дървения крак, Митето бе изчезнал. Намери го в Празното място. Стоеше, подпрян на зида, и съсредоточено гледаше в земята.
— Е, видя ли?
— Аха… — не помръдваше очи Митето. След малко рязко се оттласка от камъните зад него и изрече:
— Искаш ли да отидем първо в дома на бай Пано?
— Защо?
— Да проверя едно нещо.
— Ами, леля Гина?
— Още по-хубаво, ако си е у дома.
— Как така?
— Ще разбереш. Да вървим!
Препятствия по пътя
Ако майката на Марион бе наполовина французойка, то баща й бе цял унгарец. Казваше се Ищван Сабо — пълен съименник на прочулия се по-късно в цял свят режисьор. През шейсетте години на двадесети век в Олм никой още не бе чувал за него, а когато първите му филми вече се прожектираха в новото и голямо кино „Георги Димитров“, построено на мястото на старото и малко „Косидис“, тогава пък никой не си спомняше за бащата на Марион. В действителност, той не бе живял в града и идваше в него само веднъж в годината, колкото да се увери, че все пак има дъщеря.
Сабо Ищван, както го водеха в списъците на унгарската държавна сигурност, бе успял да избяга във Франция непосредствено след народното въстание от 1956 година. В Париж той срещна майката на Марион, влюби се, пося семената на любовта, но за да се ожени за нея, той плати скъпо — от дисидент се превърна в тих информатор, за което получи пари и правото да ходи на море в родината на съпругата си. Детето съответно бе поверено на грижите на своите баба и дядо. Кой в Олм можеше да подозира, че неговият татко в действителност тайно работи за тържеството на социализма? Студената война даваше и мило, и драго за своите разузнавачи от всякакъв характер. По-циничните и хитри хора с горещ ум и хладно сърце от двете страни на Желязната завеса се възползваха.
В действителност Марион Сабо израсна без баща. Все пак, дядо Алекс можа да запълни донякъде липсата на истински татко. Така, освен красиво и умно, детето израсна достатъчно находчиво и самостоятелно. От дете знаеше еднакво и български, и френски, а този факт по-късно щеше да я превърне в ценен кадър, когато щеше да прибави още два европейски езика — унгарски и английски.
След години Михаил Обретенов я срещна в Лондон. Тогава тя сътрудничеше на ВВС, като даваше текстове и за българската, и за унгарската секции. Срещата им щеше да бъде също толкова неочаквана като онази през средата на шейсетте години в Олм.
Ала днес малката красавица Марион беше решила да отиде в прокълнатата къща на всяка цена. Подтикнаха я две неща: първо, толкова много бе свикнала с нея — винаги, когато погледнеше от балкона, виждаше именно стария конак; и второ — Мишо Голямото-цигу-мигу влезе вътре по тъмно, та тя да не го стори и то по светло. Нима е по-малко смела от него!
Изчака дядо Алекс да излезе. (Всеки делник в пет часа следобед той отиваше на разходка до Дунава с неизменното цвете на ревера и с леко поскърцващите си обувки.) После Марион тихо излезе от хола, където бе свирила на пианото близо час. (Малко бяха децата в махалата, пощадени от родителската амбиция да се свири на някакъв музикален инструмент, пък бил той и акордеон, особено акордеон!) Мина незабелязано покрай „мемè Полè“ (така тя винаги се обръщаше към баба си) и се озова в антрето. Старата французойка обаче я чу да отваря външната врата и извика на внучка си да се върне. Марион го стори с неохота, но бързо намери оправдание, за да излезе навън:
— Мемè Полè, свирих цял час и сега искам да си поиграя долу на двора. Ще посрещна дядо — каза на френски момиченцето.
Бабата се съгласи, но я предупреди да не излиза на улицата. Полèт Телиè бе изключително добра и търпелива жена. До смъртта на Алекс тя щеше да си остане в Олм, а след това да се премести при дъщеря с в София, която вече се бе разделила със Сабо Ищван. Така Марион израсна и стана жена с дядо вместо с баща. Потърси го по-късно, в края на деветдесетте, колкото да задоволи любопитството си. Тих, разочарован и уморен, Ищван вече се бе върнал в Будапеща, но бе сам и доста отчужден, за да я прегърне топло и приеме като същински татко. От съименник на великия режисьор той се бе превърнал в един от кино-героите му — опустошен от живота, чезнещ човек.
Марион излъга баба си. Постоя минута-две в задния двор, колкото жената да я види, че не е навън, а после скришом се изниза и отиде в Празното място. Влезе в запустялата къща, но освен неприятното чувство от прахта и паяжините, тя не изпита нищо особено. Слезе и в мазето, видя и обувките, които изобщо не я впечатлиха, и тъкмо да се прибере у тях, недоволна от видяното, Марион чу Митето и Мишо да говорят. Скри се в малката стая с дървеното легло и затаи дъх. А когато двете момчета се отправиха към мазето, тя ги последва и се мушна под стълбите, за да ги подслушва. Разбра всичко, но запази самообладание. Каква била работата! Марион знаеше, че бай Пано е изчезнал — цялата махала говореше вече за това, но думите на Митето за милицията я изумиха. Взе бързо решение да ги проследи, за да разбере какво още са наумили.