Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Ако се подреждаме така, как ще стигаме до вещите си, за да си гледаме домакинството? — запита с нахален тон Луиз Джаксън. — Онова, което ни е необходимо по време на пътя, е насъбрано отзад и отвън не може да се достигне. Ще трябва да изнасяме вещите си извън кръга, а после да ги мъкнем обратно. Не можем ли да спрем с гърбове навън? По-лесно ще е, а и така ще си вършим домакинската работа без проблеми. По този начин и впряговете ще са вътре, готови да бъдат разпрегнати.
— Това ще направи нещата по-лесни за вас — жените — започна той. — Но не е достатъчно безопасно, а безопасността е по-важна от домакинската работа. Нападне ли ни някой, мъжете могат да отбраняват себе си и семействата си по-добре от предната част на фургоните. Може би сте забелязали, че бордовете на фургона са достатъчно високи, за да се подават неща под тях, а не да се носят отстрани.
Джини остана доволна от авторитетния начин, по който Стив наложи мнението си пред Луиз, която изглеждаше начумерена от загубата. Зачуди се къде ли ще лагерува той, след като няма фургон, за да го включи в кръга. Вътре, при животните, дали ще има достатъчно място? Или навън, където за един самотник има достатъчно простор и усамотение и където ще може да се защитава срещу всякаква появила се заплаха? Променяйки внезапно насоката на мислите си, тя се изненада от лекотата, с която той контролираше изражението и очите си, можеше да ги направи непроницаеми и замъглени, сурови и хладни или пък нежни и възбуждащи. Изглежда, владееше добре всяка част от живота и тялото си.
— Още въпроси или забележки? — попита той. Жените останаха мълчаливи. — Добре, дами, да тръгваме и да повторим всичко отново.
Около един часа бяха приключили с урока и изяли обяда. Стив обяви с усмивка:
— Ще ви оставя да си починете и да оправите къщната работа за няколко часа, докато мъжете ви са на лов за прясно меса. Сигурен съм, че децата ви се нуждаят от малко внимание от ваша страна, нещо повече от кратко посещение преди лягане. Веднага щом се върна, започваме уроците по стрелба.
Джини седеше на юрган под сянката на едно дърво далеч от шума на лагера. Четеше, докато двете бебета на Ръби Емерсън спяха на сламеника до нея. Беше настояла да наглежда децата, докато майка им переше дрехи на реката. Харесваше веселата червенокоска и знаеше, че тя се нуждае от помощта й. Не разбираше кой знае колко от бебета, но докато спяха, знаеше, че не представляват проблем. Ръби й бе показала как да ги повива, ако се наложи, а хранене засега не предстоеше.
Джини спря четенето и се замисли за тайнствения и привлекателен Стив Кар. Беше я избягвал днес, може би за да се предпази от изкушение или за да прикрие интереса си към нея от другите. Сигурно се страхуваше, че може да допусне някоя грешка, ако си позволи прекалено много да мисли за нея, а вероятно ненавиждаше непривичния за него страх. Може би самоувереният скаут не знаеше как да ухажва жената, която му е хванала окото. Или не знаеше как да се извини за суровото си поведение, желано или не. Може би се бе опитал да го стори, като се държеше вежливо и предлагайки помощта си. Или пък смяташе, че тя просто се държи приятелски и че никога не ще може да спечели жена с положение толкова различно от неговото. Дали да му покаже, че греши? Но защо, след като пътищата им скоро ще се разделят? Не бива да рискува и да се нарани, след като Стив Кар се бе оказал такъв костелив орех.
Джини плъзна поглед към спящите деца, едното кърмаче, а другото вече проходило. Изглеждаха невероятно красиви, с пухкави бузи и блестящи, червени като ягоди коси. Някои ден и тя ще има щастливо семейство като Ръби. Тя…
Мислите й бяха прекъснати от приближаващия се Чарлз Ейвъри. Тя се усмихна, докосна с пръст устните си и посочи спящите деца. Даде му знак да седне до нея. После рече с тих глас:
— Радвам се да те видя. Как вървят работите?
— Точно това смятах да питам — прошепна усмихнато той.
— Дотук добре, само дето непостоянният Стив Кар известно време ми създаваше проблеми. Трябва да призная обаче, че донякъде грешката бе и моя — не винаги успявам да се съсредоточа по време на урок.
Високият, строен мъж отвърна:
— Нищо чудно, мила, след всичко, което си преживяла напоследък и това, което ти предстои. Съжалявам, че те е затруднил — изглежда ми свестен човек.
— Такъв е, но изглежда го заварих в неподходящо време, и то не веднъж.
Чарлз разгледа с любопитство руменината по лицето й и се засмя.
— Аха, така било значи — пошегува се той. — Ти май доста го харесваш. А той?