По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
След още двайсет минути и двайсет пресечки Ричър спря в Брайън Парк, за да си купи хотдог от един щанд на тротоара. След още двайсет минути и двайсет пресечки спря в Сентръл Парк, за да си купи бутилка минерална вода от друг щанд на тротоара. Двайсет пресечки по на север все още не беше излязъл от Сентръл Парк. Стоеше точно срещу Дакота Билдинг, под едно дърво, и не смееше да помръдне. А срещу него стоеше Ан Лейн — мъртвата Ан Лейн, първата съпруга на Едуард Лейн.
17
Първото нещо, което направи Ан Лейн, беше да каже на Ричър, че греши.
— Виждали сте снимката й у Лейн — каза тя.
Ричър кимна.
— Двете много си приличаме — каза тя.
Той отново кимна.
— Ан ми беше сестра — обясни тя.
— Съжалявам — отвърна Ричър. — Съжалявам, че ви зяпнах така. И съжалявам за загубата ви.
— Благодаря ви — каза жената.
— Близначки ли бяхте?
— Аз съм с шест години по-малка — отвърна тя. — Така че точно в момента съм на възрастта на Ан по времето, когато е правена снимката. Нещо като виртуална близначка.
— Изглеждате точно като нея.
— Полагам усилия да е така — отвърна жената.
— Приликата е поразителна.
— Полагам много сериозни усилия — отвърна тя.
— Защо?
— Защото така имам чувството, че тя остава жива. Защото не успях да я опазя, когато все още можех да го направя.
— Как можехте да я опазите?
— Трябва да поговорим — отвърна жената. — Казвам се Пати Джоузеф.
— Джак Ричър.
— Ела с мен — предложи жената. — Трябва да се отдалечим. Не бива да оставаме толкова близо до Дакота Билдинг.
Тя го поведе на юг през парка, към изхода на 66-а улица. Прекосиха на отсрещния тротоар. После отново тръгнаха на север и влязоха във фоайето на една сграда на „Сентръл Парк Уест“ 115.
— Добре дошъл в „Маджестик“ — каза Пати Джоузеф. — Най-доброто място, на което съм живяла. Само почакай да видиш къде е моят апартамент.
Ричър го видя след пет минути, един коридор, един асансьор и още един коридор. Апартаментът на Пати Джоузеф беше на седмия етаж на „Маджестик“, от северната страна на сградата. Прозорецът на дневната гледаше към 72-ра улица, точно към входа на Дакота Билдинг. Пред прозореца беше поставен стол, все едно первазът беше бюро. На перваза имаше бележник. И химикалка. И фотоапарат „Никон“ с дългофокусен обектив, както и бинокъл „Лайка“ 10х42.
— С какво се занимаваш тук? — попита Ричър.
— Първо ти ми кажи какво правиш там — отвърна Пати.
— Май нямам право.
— За Лейн ли работиш?
— Не.
Пати Джоузеф се усмихна.
— Знаех си. Казах и на Бруър, че не си от тях. Не приличаш на тях. Не си бил в специалните части, нали?
— Откъде знаеш?
— Прекалено си едър. Нямаше да издържиш на първоначалното обучение. Едрите мъже винаги отпадат.
— Бях военен полицай.
— От армията ли познаваш Лейн?
— Не.
Пати Джоузеф отново се усмихна.
— И аз така си помислих. Иначе нямаше да дойдеш тук.
— Кой е този Бруър?
— От полицейското управление на Ню Йорк.
Тя махна към бележника, химикалката, фотоапарата и бинокъла. Широк жест, с който обхвана всичките.
— Занимавам се с това вместо него.
— Наблюдаваш Лейн и служителите му? За ченгетата?
— Най-вече за себе си. Но им докладвам.
— Защо?
— Защото надеждата умира последна.
— Надежда за какво?
— Че той рано или късно ще се подхлъзне и ще го пипна.
Ричър пристъпи към прозореца и хвърли поглед на бележника. Беше изписан с прегледен почерк. Последната бележка гласеше: „20:14 ч. Бърк се връща сам, без чанта, в черно беемве и влиза в ДБ.“
— Какво означава ДБ? — попита Ричър.
— Дакота Билдинг — отвърна Пати. — Това е официалното съкращение по картите.
— Засичала ли си Йоко Оно?
— Постоянно я срещам.
— Как така познаваш Бърк по име?
— Бърк вече работеше там по времето на Ан.
Предпоследната бележка гласеше: „18:59 ч. Бърк и Венти излизат от ДБ в черно беемве, с чанта. Венти се крие отзад.“
— Венти? — попита Ричър.
— Така те наричам. Кодово име.
— Защо?
— Венти е най-големият размер кафе, който продават в „Старбъкс“. В най-голямата чаша.
— Аз обичам кафе — каза Ричър.
— Мога да ти направя.
Ричър се обърна към стаята. Апартаментът беше малък, с една спалня. Обикновен, подреден и чист. Най-вероятно струваше повече от петстотин хиляди долара.