Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
Познавайки вироглавството на бившата си студентка, професорът няколко пъти подаде глава да провери дали тя добросъвестно правеше всичко, докато Циана не го сряза, сърдита всъщност на процедурите:
— Стига сте ми надничали като ония сладострастни старци на Сузана в банята!
Професорът не знаеше с каква Сузана се сравни дипломантката — беше специалист по техническата страна на полетите, не по историческите им програми, но силно се засегна.
— Не се бави излишно! Комисията отдавна чака.
— Значи ареопагът все пак ще заседава, а? Нека утре, много съм уморена!
— Не може. Бързат. И си помисли какво ще им кажеш, защото са направо бесни! — викна й професорът през тънката стена на камерата.
— Но дрехите ми ги няма. В подготвителното отделение са.
— Вземи там един от халатите, хайде! — изрева от досада и обида заради „сладострастните старци“ професорът.
А после, когато подвижният тротоар ги отнасяше из безкрайните институтски коридори към една от семинарните зали, той й каза с почти бащинско огорчение:
— Циана, по-рано от разни педагогически съображения аз премълчавах, че не си подходяща за такива полети, дори ти писах прекалено снизходителна бележка, но всяко нещо си има граници, повече на моята подкрепа не бива да разчиташ.
— Извинявайте за главоболията, които ви създадох — рече тя почти малодушно, защото маркучите бяха изпомпали от нея и последния градус на коринтското вино.
Той изгледа руменото й от банята лице, неволно, без всякакво сладострастие надникна и между реверите на халата й.
— Уф, не мога да разбера с какво толкова си ми симпатична, да те изяде самият Хронос дано! Отбий се после в кабинета ми, имам едно предложение за теб! Хайде, стискам ти палци, както казват в двайсетия век. — И я избута от подвижния тротоар към вратата на семинарната зала.
Сепната от нещо като спомен, Циана се извърна подире му.
— Били ли сте там?
Този пръв от забранените за посещения век лежеше в нея като копнеж и като невъзстановимо преживяване.
— Навсякъде съм бил. Хайде, ще те чакам! — отвърна професорът от лентата, която бързо го отдалечаваше, и вече нагледно стисна палците на двете си ръце в оня непознат й жест от двайсетото столетие.
Но сега вече не й беше и до него. Сега зад тази врата я очакваше с цялата си строгост нейният двайсет и четвърти век.
В семинарната зала не заседаваха достолепните мъдреци от ареопага, пред които бе мечтала да се изправи; в класическия полукръг седяха сравнително млади мъже и жени и Циана познаваше тези неумолими правдолюбци. От тях снизхождение не можеше да се очаква.
— Колежке — стресна я още на вратата професорът по елинска история, при когото все пак успешно бе защитила изпита си. Той бе ръководил и подготовката за нейното пребиваване при Праксител. — Не се ли явявате в малко неподходящ вид?
— Настояха да бързам, а дрехите ми са в подготвителното. Ако трябва, аз веднага…
— Хайде, сядайте! — заповяда той и Циана съобрази, че комисията бързаше толкова, за да не допусне нейни контакти с други хора.
Сега видя и стола, поставен самотно насред залата — стол за подсъдим. Което веднага разбуди у нея съпротивата и тя седна с дръзко достойнство под обстрела на дузината чифта научно любознателни очи.
— Разказвайте наред! От първия миг, без да изпускате никакви подробности!
— Ако искате да знаете, нищо не е така, както ни го разправяхте на лекциите! — викна му Циана.
Преподавателското тяло се размърда обезпокоено зад своите справочни компютри.
— Добре, нека чуем! — снизходително рече преподавателят й по елинска история; той очевидно ръководеше и заседанието.
— Какво ни разправяхте вие? — кипна момичето. — Че хетерите били най-уважаваните жени, че били приятелки на мъдреците и не знам какво си, а мен още от вратата ме нарекоха курва. Една много обидна дума, ако искате да знаете! Ето това ви беше вашата уж научно изградена подготовка…
— Циана — смъмри я преподавателят й. — Изводите после! И не забравяйте, че се намирате в научен съвет.
Тона допълнително я ожесточи и тя с доста пресилена картинност заописва своето пребиваване като хетера в дома на Праксител. Не срещна обаче нито учудване, нито дори засилен интерес у някое лице в този безмилостен научен ареопаг и веднага заряза старанието си, сетила се, че докато се къпеше, те са гледали и слушали записите, направени от множеството наблюдателни устройства, скрити под формата на брошки, обеци и шноли из хетерската й премяна.