Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Заради спането на твърдо е.
„Да не говорим, че цяла нощ гола лови жаби в блатото“ — помисли си Роланд.
— Дай ми малко вода, сладък.
Тя протегна шепи, Еди ги напълни с вода от един мях. Сузана наплиска лицето си и изпищя:
— Студено, майка ти стара!
— Ти стара! — повтори Ко.
— Не, още не съм, но няколко месеца като последните със сигурност ще ме състарят. Роланд, в Средния свят нали има кафе?
Той кимна: — В плантациите по Външната дъга. Далеч на юг.
— Ако срещнем такова растение, нали ще си наберем?
— Обещавам.
Сузана изпитателно погледна Еди:
— Какво става? Изглеждате зле, момчета.
— Имах лош сън — обясни Еди.
— Аз също — обади се Джейк.
— Не са били сънища — поправи ги Стрелеца.
— Сузана, а ти как спа?
Тя го погледна спокойно. Роланд не зърна дори сянка на неискреност в очите и.
— Като пън — отвърна, — както обикновено. Поне тази полза имам от безкрайните пътувания — не ми трябват приспивателни.
— Какъв е, този де-одиш, Роланд? — попита Еди.
— Тодаш — поправи го Стрелеца и им обясни, каквото бе запомнил от лекциите на Ваней.
Най-ясно си спомняше, че манихейците прекарвали дълги пости, за да достигнат подходящото състояние на духа, и обикаляли дълго в търсене на подходящо място за влизане в тодаш. Определяли го с магнити и големи зидарски отвеси.
— Като те слушам, си мисля, че биха могли да си изкарват хляба като екстрасенси — отбеляза Еди.
— Ще намерят бая клиенти в Гринидж Вилидж — добави Сузана.
— Наивници има навсякъде — заключи Джейк и всички се засмяха.
— Тодаш е начин за пътуване — досети се Еди. — Като вратите и стъклените сфери. Така ли е?
Роланд понечи да потвърди, но се поколеба и отговори:
— Струва ми се, че може да са варианти на едно и също нещо. Според Ваней стъклените сфери, частиците от Магьосническата дъга, улесняват преминаването в тодаш. Понякога твърде много.
— Наистина ли святкахме и гаснехме като… като крушки? — попита Еди.
— Да… изчезвахте и се появявахте. Когато ви нямаше, оставаше бледо сияние, сякаш някой ви пази мястото.
— Слава Богу. Когато всичко свърши…, когато звънът отново започна и се понесохме… честно да ви кажа, не вярвах, че ще се върнем.
— Аз също — прошепна Джейк; пак се беше заоблачило, на бледата утринна светлина лицето му изглеждаше жълтеникаво. — Изпуснах те.
— Никога не съм се радвал толкова да се озова на някое място, както когато отворих очи и видях тази част на пътя. И че ти си до мен, Джейк. Дори скунксът ми беше мил. — Той погледна Ко, сетне Сузана. — Нищо ли подобно не ти се случи снощи, скъпа?
— Щяхме да я видим — отбеляза Джейк.
— Не и ако се е пренесла на друго място.
Сузана поклати глава:
— Спах като пън, нали ви казах? Ами ти, Роланд?
— Нищо особено — отвърна Стрелеца.
Както обикновено предпочете да запази тайната си, докато интуицията не му подскаже, че е време да я сподели. Освен това не лъжеше. Той изгледа изпитателно Еди и Джейк:
— Има проблеми, нали?
Те се спогледаха, Еди въздъхна:
— Да, вероятно.
— Много ли са сериозни? Имате ли представа?
— Не. Нали, Джейк?
Момчето поклати глава.
— Имам обаче някои предположения — продължи Еди. — И ако съм прав, ще имаме неприятности. Големи.
Той преглътна с мъка. Джейк докосна ръката му и Стрелеца с тревога забеляза как стабилният Еди се вкопчи в пръстите на момчето.
Роланд хвана Сузана за ръката. За миг си спомни как същата ръка стискаше жабата. Побърза да прогони този образ. Жената, която бе сторила това, я нямаше тук.
— Разказвайте — обърна се към Еди и Джейк. — Искаме да чуем всичко.
— От игла до конец — добави Сузана.
Еди и Джейк разказаха за премеждията си в Ню Йорк от 1977 година. Роланд и Сузана слушаха захласнато.
— Ха! — възкликна тя. — Същите злодеи! Като в роман на Дикенс.
— Кой е Дикенс и какво е роман? — попита Роланд.
— Роман е нещо като дълга приказка — обясни тя. — Дикенс е написал десетина. Той е може би най-добрият романист в света. В книгите му главните герои живеят в един голям град на име Лондон и постоянно срещат разни хора, които познават от други места или отпреди много време. Един мой преподавател в колежа мразеше този развой на събитията. Казваше, че Дикенсовите романи са пълни с плоски съвпадения.
— Този преподавател или не е знаел какво е ка, или не е вярвал в него — отбеляза Роланд.
Еди кимна:
— Да, това без съмнение е ка.
— Повече ме интересува жената, която е написала „Чарли Пуф-паф“. Джейк, можеш ли…
— Вече съм се подготвил. — Момчето разкопча раницата си. Със страхопочитание извади оръфаната книжка за приключенията на локомотива Чарли и неговия приятел машиниста Боб. Всички се вгледаха в корицата. Името на авторката все още беше Берил Еванс.