Вълците от Кала

— Да бъдем последователни — предложи Сузана. — Що се отнася до пари, аз имам предостатъчно. Ако успеем да се доберем до тях.

— Колко? — поинтересува се Джейк. — Знам, че е невъзпитано… майка ми щеше да припадне, ако ме чуеше, че задавам този въпрос, но…

— Твърде далеч сме стигнали, за да спазваме етикета, сладък. Всъщност не знам точно колко пари имам. Баща ми изобрети два нови начина за пломбиране на зъби и ги прилагаше на практика. Основа фирма и до 1959 година сам водеше финансите й.

— Годината, през която Морт те е блъснал под мотрисата на метрото — уточни Еди.

Тя кимна:

— Случи се през август. Шест месеца по-късно баща ми получи сърдечен удар — първия от многото. Вероятно отчасти заради стреса от случилото се с мен, но не само. Много се натоварваше.

— Не се обвинявай, Сюз — опита се да я успокои Еди. — Не си скочила сама под влака.

— Знам, но човек не винаги се чувства както смята, че би трябвало. След като мама почина, трябваше аз да се грижа за него, а не се справях добре. Винаги ще чувствам някаква вина.

— Това е минало — намеси се Роланд без особено съчувствие.

— Голямо утешение — хладно измърмори Сузана. — Винаги внасяш здрав разум. Както и да е, след първия инфаркт татко повери финансите на фирмата на главния си счетоводител, стар негов приятел на име Моузес Карвър. След смъртта му Татко Моуз се грижеше за компанията от мое име. Доколкото мога да изчисля, когато Роланд ме измъкна от Ню Йорк в тази очарователна пустош, сигурно съм притежавала осем или десет милиона долара. Дали ще стигнат за имота на господин Тауър, ако се съгласи да ни го продаде?

— Може да го продаде и за еленови кожи, ако Еди е прав за Лъча — отвърна Роланд. — Мисля, че дълбоко в себе си господин Тауър ни чака. Какво го е накарало да задържи парцела до сега.

— Чака кавалерията — отбеляза Еди с лека усмивка. — Като Форт Еди-кой-си в последните десет минути на филм с Джон Уейн.

Роланд го изгледа с каменно лице:

— Чака Белите.

Сузана вдигна тъмните си ръце:

— Значи не мен.

— Напротив, тъкмо теб — отвърна Роланд и се запита за миг какъв цвят е кожата на другата, на Мия.

— Нуждаем се от врата — каза Джейк.

— Поне от две — съгласи се Еди. — Една за сделката с Тауър, но преди това трябва да се върнем във времето на Сузана, и то колкото е възможно по-близо до момента, в който Роланд я е отнесъл. Голяма глупост ще е, ако се изтърсим през 1977 година и този Карвър ни каже, че Одета Холмс е законно обявена за мъртва през 1971. И че цялото и имущество са получили роднини от Грийн Бей или Сан Бердо.

— Или да се върнем през 1968 и да открием, че господин Карвър е изчезнал — добави Джейк. — Прехвърлил всичко в собствените си сметки и отишъл да живее в Испания. Сузана го погледна с удивено изражение, което би било смешно при всякакви обстоятелства.

— Татко Моуз никога не би направил такова нещо! Та той ми е кръстник!