Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Да се съсредоточим върху документа — предложи. — Разкажи ми всичко, което си спомняш.
— Ами, беше нотариално заверен договор, с печат и прочие, както си му е редът.
Еди се замисли върху един прост, но важен въпрос. Роланд вероятно разбираше за какво става дума (все пак той бе един вид пазител на законността), но не беше зле да се увери.
— Нали знаеш за адвокатите и нотариусите?
Стрелеца надменно го изгледа:
— Забравяш, че съм от Гилеад, младежо. От най-вътрешното на Вътрешните баронства. Имаме повече търговци, земеделци и занаятчии, но и адвокатите ни не са малко.
Сузана се засмя:
— Това ми напомня за една сцена от Шекспир. Двама герои (мисля, че бяха Фалстаф и принц Хал, но не съм сигурна) обсъждат какво биха направили, ако вземат властта. Единият казва: „Първо ще избия всички адвокати.“
— Би било добро начало — съгласи се Роланд, а Еди потрепери; Стрелеца отново се обърна към него: — Продължавай. Ти, Джейк, ако имаш нещо да добавиш, не се колебай. И се успокойте, в името на бащите ви. Засега искам да знам само в общи линии какво е станало.
Еди предполагаше, че е така, но думите на Роланд го успокоиха.
— Добре — подхвана. — Беше договор по взаимно съгласие. Пишеше го с големи букви най-отгоре, а отдолу имаше надпис „Заверен“ и два подписа. Единият на Калвин Тауър, другият — на някой си Ритчард, с „т“. Спомняш ли си другото име, Джейк?
— Сейъри — отвърна момчето. — Ритчард Патрик Сейъри. — Замълча за миг, като мърдаше устни, сетне кимна: — Деветнайсет букви.
— Какво пишеше в договора? — попита Роланд.
— Честно казано, нищо особено. Или поне така ми се стори. В общи линии гласеше, че Тауър притежава празен парцел на ъгъла на Четирийсет и шеста улица и Второ Авеню…
— Празния парцел — подчерта Джейк. — Онзи с розата.
— Да, същия. Както и да е, Тауър е подписал документа на 15 юли 1976 година. „Сомбра Корпорейшън“ му дала сто бона. В замяна, доколкото разбрах, той се задължава да не продава парцела на друг освен на „Сомбра“ в срок от една година, да се грижи за собствеността — да плаща данъци и така нататък, после да осигури на „Сомбра“ предимство при закупуването на имота, стига вече да не им го е продал. Това не беше станало, но до изтичане на договора оставаше още месец и половина.
— Господин Тауър каза, че стоте хиляди вече са похарчени — намеси се Джейк.
— Имаше ли клауза за изключително право на „Сомбра“ при закупуването? — попита Сузана.
Еди и Джейк се замислиха, поклатиха глави.
— Сигурни ли сте? — настоя тя.
— Не абсолютно, но почти — отвърна Еди. — Защо?
— Не знам. Такъв договор, за какъвто говорите… без клауза за изключително право… просто е безсмислен. Какво е основното тук? „Аз, Калвин Тауър, се съгласявам да обмисля продажбата на свободния си парцел. Дайте ми сто бона и ще си мисля за това цяла година. Докато не пия кафе и не играя шах с приятелите си. На края на годината може да ви го продам, може да го задържа или пък да го обявя на търг. Ако не ви харесва, сладури, ходете се гръмнете.“
— Пропускаш нещо — промълви Роланд.
— Какво?
— Тази „Сомбра“ не е обикновена търговска организация. Коя законна фирма ще наеме хора като Балазар за свои агенти?
— Имаш право — кимна Еди. — Тауър беше много, ама много уплашен.
— Както и да е — намеси се Джейк, — това изяснява поне две неща. Например знака, който видях на празния парцел. По силата на договора „Сомбра“ е получила право „да рекламира предстоящи проекти“ върху имота. Видя ли тази клауза, Еди?
— Струва ми се, че да. Точно след частта, задължаваща Тауър да не допуска обременяването на имота с договорни или други тежести поради изключителното право на „Сомбра“.
— Именно. На табелката, която видях на парцела, пишеше… — Джейк замълча, вдигна ръце и погледна между пръстите си, сякаш четеше невидим за другите надпис.
„СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ «МИЛС» И ФИРМА ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ «СОМБРА» ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПРЕОБРАЗЯВАТ МАНХАТЪН.“ И после: „СКОРО В ТЪРТЪЛ БЕЙ ЩЕ СЕ ИЗДИГАТ ЛУКСОЗНИ ЖИЛИЩНИ ПОСТРОЙКИ!“
— Значи затова искат парцела — заключи Еди. — Да строят кооперации. Само че…
— Какво е кооперация? — намръщи се Сузана. — Звучи ми като селско сдружение.
— Вид жилищни сгради с много апартаменти — обясни Еди. — Сигурно и по твое време ги е имало, но под друго име.
— Да, наричахме ги блокове.
— Няма значение, защото не са имали намерение да строят нищо — върна се на темата Джейк. — Всичко е било само за… как беше изразът?
— Хвърляне на прах в очите?