Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Той замръзна. Единственото, което мръдна в него, бяха очите му - широко отворени, втренчени в мен с онзи неразгадаем поглед. Продължих с клетвата си от сватбата. - Кълна се, че ще те обичам безусловно, ще те подкрепям да постигнеш целите и мечтите си, ще те уважавам и почитам, ще плача с теб и ще се смея с теб, ще споделям надеждите и мечтите си с теб и ще те успокоявам в трудни времена. - Спрях. Исках да каже нещо. Той ме гледаше, но не отрони нито дума.
- И ще те обожавам, докато сме живи - въздъхнах.
- О, Ана - прошепна той и потърка бузата ми с кокалчетата на пръстите си.
- Кълна се, че ще те защитавам, че ще държа близо до сърцето си и в сърцето си - теб и нашия съюз - прошепна с дрезгав глас. - Кълна се, че ще те обичам и ще ти бъда верен, че ще забравя всички други, че ще съм с теб в добри и лоши времена, в болест и радост, независимо къде ще ни отведе животът. Ще те пазя, ще ти вярвам, ще те уважавам. Ще споделям радостта и тъгата ти и ще те успокоявам в трудни времена. Кълна се, че ще те обожавам и ще ти помогна да осъществиш мечтите си. Ще те пазя до себе си, ще ти дам спокойствие. Всичко мое сега е твое. Давам ти ръката си, сърцето си и любовта си от този миг до края на живота ни.
Очите ми се напълниха със сълзи. Погледът му омекна.
- Не плачи - каза и палецът му попи една отронила се сълза.
- Защо не искаш да говориш с мен, Крисчън? Моля те!
Той затвори очи, така както човек затваря очи, когато изпитва непоносима болка.
- Заклех се да те успокоявам в трудни времена. Не ме карай да нарушавам клетвата си! - умолявах го аз.
Той въздъхна и отвори очи. Бяха празни.
- Умишлен палеж - каза и изведнъж го видях тъй млад и уязвим.
„Еба си!“
- И това, което ме тревожи най-много, е, че някой иска да пострадам. А ако някой иска да пострадам... - Той спря и не можа да продължи.
- Могат да наранят мен? - прошепнах. Най-накрая бях разбрала причината за тревогата му. Погалих лицето му.
- Благодаря ти.
- За какво ми благодариш? - зачуди се той.
- Че ми каза.
Той поклати глава.
- Вие сте много убедителна, госпожо Грей
- А ти можеш да седиш и да се оплиташ в собствените си мисли, да се самоизмъчваш и да се тревожиш до смърт. Ще вземеш да получиш сърдечен удар от притеснения преди да станеш на четирийсет. А аз те искам до мен за много повече време.
- Ти, ти ще ме умориш! Като те видях на джета, едва не получих удар. - Той се отпусна на леглото и закри очите си с ръце. Потръпна.
- Крисчън, това е джет. И децата карат джетове. Представяш ли си какво ще е като идем в къщата ти в Аспен и опитам да карам ски за първи път?
Той се извърна към мен и наистина... ужасът в очите му... Беше смешно.
- Нашата къща - каза след доста време.
Както и да е, не му обърнах внимание.
- Аз съм голяма жена, Крисчън. И съм много по-силна, отколкото изглеждам. Кога ще го проумееш?
Той сви устни, повдигна рамене и реших да сменя темата.
- Полицията знае ли за палежа?
- Да - каза сериозно той.
- Добре.
- Ще затегнем охраната.
- Разбирам. - Едва сега забелязах, че е с недосъбути гащи и по тениска. То и аз не бях махнала тениската. Нашата работа - чук-чук, прас-прас, от вратата - за краката. Засмях се.
- Какво? - попита той изненадано.
- Ти.
- Аз ли? Какво ми е?
- Дори не си се съблякъл.
- О. - Той се погледна, после погледна мен и лицето му грейна с ослепителна топла усмивка.
- Е, знаеш, че ми е трудно да те пусна, щом те докопам. Особено когато се смееш като ученичка.
„О, да, гъделичкането! О, да!“ Скокнах върху него, но той веднага разбра подлия ми замисъл и ми стисна здраво китките.
- Не! - каза и това наистина значеше „не“.
Нацупих устни, но прецених, че май наистина му е рано за това.
- Моля те, недей - прошепна той. - Няма да мога да го понеса. Никога не са ме гъделичкали като дете. - Млъкна, а аз отпуснах ръце, за да не се налага да ме стиска.
- Гледах как Карик гъделичкаше Елиът и Мия и изглеждаше толкова забавно... Но аз...
Сложих пръст на устните му.
- Тихо, знам - казах и го целунах нежно. После се свих върху гърдите му.
Познатата болка при мисълта за Крисчън като дете ме прониза за пореден път, дълбоката като океан тъга, в която плуваше сърцето ми, ме удави. Знаех, че бих направила всичко за него. Защото просто го обичах.
Той уви ръка около мен и завря нос в косата ми. Вдиша дълбоко. Другата му ръка галеше нежно гърба ми. Не знам колко дълго сме лежали така. Реших да наруша неловкото мълчание.
- Кой е най-дългият ти период без доктор Флин?
- Две седмици. Защо? Да не би да не можеш да озаптиш желанието си да ме гъделичкаш?
- Не - изсмях се. - Мисля, че той ти помага.