Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Трябва да ми помага. Добре му плащам, за да ми помага -изсумтя той. После дръпна нежно косата ми, за да обърна лице към него. Повдигнах глава и очите ми срещнаха втренчения му поглед.
- Да не би да сте загрижена за психическото ми здраве, госпожо Грей? - попита нежно.
- Всяка добра съпруга е загрижена за здравето и доброто на обичния си съпруг, господин Грей.
- Обичния? - прошепна той и думата увисна между нас.
- Много обичан. - Целунах го, а той пак се усмихна срамежливо.
- Искаш ли идем да ядем някъде на брега?
- Искам да ядем там, където ще си най-щастлив.
- Добре. - Усмихна се - На яхтата ще си в безопасност. Благодаря за подаръка. - Взе фотоапарата, протегна ръка напред, обърна обектива към нас и ни снима прегърнати. На снимката сигурно щеше да личи, че сме се гъделичкали, че сме правили секс и че накрая сме си признали толкова много неща.
- Удоволствието е изцяло мое - отвърнах и очите му грейнаха.
Вървяхме сред разкоша на Версай. От пътеводителя разбрах, че е бил построен през осемнайсети век, а преди това е бил обикновена ловна къща. Кралят-слънце го издигнал като изключителен символ на властта, но с края на осемнайсети век идва и краят на монархията.
Най-поразяващата зала беше Залата с огледалата. Ранното следобедно слънце пръскаше светлина през западните прозорци, а тя палеше в сияние огледалата на източната стена и декорът в златни листа и огромните кристални полилеи светеха с топлината на слънцето. Беше изумително.
- Интересно в какво се превръща един мегаломан деспот, изолиран в такъв разкош - казах на Крисчън.
Той ме погледна, после погледна отражението ми в едно от огледалата.
- Какво искате да кажете, госпожо Грей?
- Нищо, само споделям впечатленията си, господин Грей. - И посочих с ръка лукса около нас.
Той се засмя и ме последва до средата на залата. Там спрях и дори не исках да се съвземам от гледката. Прекрасните градини, отразени в огледалата, и прекрасният Крисчън, моят съпруг със смелите бляскави очи, и неговото отражение. И всичко това се връщаше към мен от всяко огледало.
- Бих построил това за теб - прошепна той - само за да видя как косата ти блести под светлината, точно сега, точно в този миг.
- И сложи едно немирно кичурче зад ухото ми. - Изглеждаш като ангел. - Целуна ме под ухото и добави: - Ние, деспотите, правим такива неща за жените, които обичаме.
Изчервих се на комплимента, усмихнах се срамежливо и тръгнах с него през огромната зала.
- За какво мислиш? - попита Крисчън и отпи от вечерното си кафе.
- За Версай.
- Доста претенциозно, нали? Направено да привлича - усмихна се той.
Огледах доста по-семплата обстановка в трапезарията на „Феър Лейди“ и свих устни.
- Не, това не е претенциозно и не е направено да привлича -каза той в своя защита.
- Знам, но е прекрасно. Най-прекрасният меден месец, за който може да си мечтае едно момиче.
- Наистина ли? - попита той откровено изненадан. И пак се усмихна с онази си срамежлива усмивка.
- Разбира се.
- Остават ни само два дни. Има ли нещо специално, което искаш да направиш или да видиш?
- Само да бъда с теб - отвърнах.
Той стана, заобиколи масата, целуна ме по челото и попита:
- Можеш ли да прекараш един час без мен? Трябва да проверя пощата си и да видя какво става.
- Разбира се - казах бодро, като се опитах да скрия разочарованието си, че няма да го има цял час. Уплаших се от себе си. Исках да съм с него всяка секунда.
- Благодаря за фотоапарата - каза той и тръгна към кабинета си.
Върнах се в каютата и реших да наваксам с моята поща. Отворих лаптопа. Имаше имейли от мама и от Кейт. Информираха ме за последните клюки и питаха как е меденият месец. „Страхотно, докато някакъв идиот не реши да изгори сградата на „Грей Ен-гърпрайзис“. Когато свърших с мама, видях, че е пристигнал нов имейл. От Кейт.
Подател: Катрин Кавана Относно: Мили Боже!!!!
Дата: 17 август 2011,11:45 До: Анастейжа Грей
Ана, току-що чух за пожара в офиса на Крисчън. Мислиш ли, че е умишлен палеж?
Кейт
Кейт беше онлайн! Скочих към новата си играчка - скайп, и видях, че е на линия.
Ана: Хей, там ли си?
Кейт: Да, Ана! Как си? Как прекарвате медения месец? Видя ли мейла ми? Крисчън знае ли за пожара?
Ана: Добре съм. Прекарваме си страхотно. Да, видях мейла ти. Да, знае.
Кейт: Предположих. Няма много информация за това, което става там. И Елиът не иска да ми каже нищо.
Ана: Кейт, материал за вестника ли търсиш?
Кейт: Май доста добре ме познаваш.
Ана: Крисчън не ми е казал подробности.