Аленото цвете и бялото

Ето на, каза го; Бодли и Ашуел се опитват да го изкушат да бъде лекомислен — не е зле да подчертае, че не е в подходящо настроение. Или че поне ще им се наложи да го изкушават доста по-старателно.

— Ти внимавай бизнесът да не поеме теб — предупреждава го Ашуел.

— Представям си колко досаден ще бъдеш, ако започнеш да дрънкаш само за… ами за реколтата например.

— Няма страшно — успокоява го Уилям, който се страхува тъкмо от това.

— Къде по-добре е да поемеш нова реколта плахи млади красавици — изръмжава театрално Бодли и хвърля поглед към Ракъм и Ашуел в очакване на похвала за играта на думи.

— Много жалък опит — е единственият коментар на Ашуел.

— И така да е — изсумтява Бодли. — Хората плащат пари, за да слушат и по-големи глупости.

— Така или иначе, Бил — упорства Ашуел, — нека оставим за малко порнографията настрани. Не бива да допускаш Агнес да те откъсва от широкия поток на живота. Начинът, по който се тревожиш толкова много за една-единствена жена… ами че това е опасно. Ако караш така, ще стигнеш до… ъъъ, каква е думата, която ми се губи, Бодли?

— Любов, Ашуел. Лично аз предпочитам да си нямам вземане-даване с такива неща.

Бледа усмивка плъзва по лицето на Уилям. Продължавайте все така, стари приятели, галете самолюбието му!

— Сериозно, Бил, не допускай проблемите на Агнес да се превърнат в семейно проклятие. Нали знаеш, като в онези ужасни старомодни романи, в които разни побъркани женски изскачат от гардеробите. Трябва да осъзнаеш, че не си единственият мъж в подобно положение — ами че лудите съпруги са цели орди; половината от женското население на Лондон е направо за връзване. Дявол да го вземе, Бил — че ти си свободен човек! Няма смисъл да се криеш като стар язовец в дупката си.

— И без това Лондон извън сезона е нетърпимо досаден — намесва се Ашуел. — Поне да убиваме времето с изискан маниер.

— И как точно — пита Уилям, — го убивате вие двамата?

— О, трудим се неуморно — Ашуел изпада в ентусиазъм, — върху една направо ненадмината нова книга (всъщност тя е почти изцяло мое дело) — Бодли изсумтява шумно и презрително. — Бодли само пооправя тук-там стила ми. Нарича се „За ползата от молитвата“.

Страшно много труд се изисква, нали разбираш. Интервюираме безброй искрено вярващи, и се опитваме да ги накараме да отговорят честно дали някога им се е случвало да получат това, за което са се молили.

С което нямаме предвид общи глупости от рода на „смелост“ и „утеха“, става дума за действителни резултати — като например нова къща, мама да се излекува от глухотата си, лош човек да бъде ударен от гръм и т.н.

Проучванията ни са извънредно подробни — можеш да ми вярваш. Освен стотиците индивидуални случаи, проучваме и ефекта на общите молитви с утвърдена формула, които хиляди хора произнасят всяка вечер в продължение на години. Нали се сещаш — опази ни от зло, дарувай мир на земята, вкарай евреите в правия път и т.н. Категоричният извод е, че това упорство, проявено от толкова много хора, също не довежда доникъде.