Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Moi aussi, oh maman!
Той се изтръгва от размислите си и се връща на Трафалгар Скуеър, за да види как едно деветгодишно момиченце, цялото потънало в бяла коприна, получава разрешение да позира на господина с фотоапарата. Достатъчно е да се поръсят малко семенца и детето потъва в приливна вълна от гълъби — тъкмо навреме за позата. Тя пищи възбудено, събуждайки завистта на приятелките си.
— Et moi maintenant, moi aussi!5
Друго момиченце настоява за същата привилегия, но Уилям е вече отегчен. Дояжда пастата, нахлузва обратно ръкавиците си и продължава към парка „Сейнт Джеймс“, потънал в мрачни размисли. Ако е в състояние да се отегчи толкова бързо от толкова очарователна гледка, как тогава би могъл един ден да застане начело на парфюмерийните фабрики „Ракъм“?
Колко ужасно е, че баща му не може да го разбере! Старецът е натрупал богатството си, работейки едно и също нещо всеки Божи ден от осем сутринта до осем вечерта в продължение на четиридесет години — и разбира се, е изгубил всякакъв естествен усет за страданието, което такъв монотонен и скучен труд може да причини на една по-нежна душа. За Хенри Колдър Ракъм дори наскоро въведеното правило в събота да се работи до обяд е срамно пропиляване на ценно работно време.
Разбира се, напоследък Хенри Колдър Ракъм не работи толкова напрегнато, колкото навремето. Ръководството на компанията му налага да седи по-дълго време зад бюрото си. Не бива да забравяме, че все още е як като вол, но когато прецени брачните перспективи на Уилям, му се наложи да въведе известни промени в дневната си програма. Купи къща в по-изискан квартал, започна да спазва по-улегналия дневен режим на заможен джентълмен, подпомогна дискретно няколко членове на аристокрацията, изпаднали във финансови затруднения — в противен случай синът му не би могъл и да сънува, че ще спечели Агнес Ънуин. Ако старецът бе продължил да кръстосва по цял ден лавандуловите насаждения във фермата си, облечен със старото си сако и с ботушите, не би имало смисъл изобщо да си правят труда да питат лорд Ънуин дали би дал ръката на Агнес.
Затова по време на брачните преговори Ракъм старши „контролираше бизнеса“ от своя крайно представителен дом — наистина, къщата се намираше в Бейзуотър, но все пак само на крачка от Кенсингтън, а синът му Уилям беше толкова обещаващ млад човек, сигурно щеше да стане видна личност в… е, в някоя сфера на обществената дейност.
Несъмнено младият Ракъм щеше един ден да поеме управлението на парфюмерийните фабрики „Ракъм“, но вероятно щеше да ги ръководи като невидимо присъствие, зад кулисите, а за широката общественост щяха да бъдат видими само по-изисканите му постижения. По времето, когато ухажваше Агнес, Уилям, макар и отдавна напуснал университета, все още се къпеше в отблясъците на обещанията, съпровождащи едно добро образование, съчетани с жизнерадостния чар на доволния от живота безделник. Твърдите, че всичко това е било само фасада? Как смеете! Та дори досега Уилям държи да бъде наясно с всички последни тенденции в развитието на зоологията, скулптурата, политиката, живописта, археологията, белетристиката… накратко казано, всичко, което се обсъжда в елитните месечни списания. (Не, той няма да прекрати нито един от абонаментите си — нито един, ясно ли е?) Но как би могъл да остави следа в която и да било от тези области (продължава да размишлява измъчено Уилям, докато търси любимата си пейка в парка „Сейнт Джеймс“), след като практически го изнудват да води живот, изпълнен с досаден труд? Как би могло да се очаква от него…
Позволете ми да ви спася от удавяне в потока на мисълта на Уилям Ракъм, или по-скоро в това застояло езерце, чиито води се раздвижват едва забележимо единствено от притока на самосъжалението. В крайна сметка всичко опира до парите — колко са, защо не са достатъчно, кога ще се получат още, къде отиват, как могат да бъдат съхранени, и така нататък.
Суровите факти са следните: Ракъм старши започва да се изморява да ръководи сам парфюмерийните фабрики „Ракъм“, ужасно се изморява. Първородният му син, Хенри, изобщо не върши работа като наследник, тъй като още от най-ранна възраст се посвети в служба на Бога. Прилично момче е той, и понеже е ерген и пестелив, издръжката му не създава проблеми — въпреки че, ако наистина възнамерява да прави кариера в църквата, като че ли обмисля въпроса прекалено дълго време. Е, както и да е — ще трябва да бъде заместен с по-малкия син, Уилям. Също като Хенри, и той все още не е проявил изявена склонност към каквото и да било занятие, но за разлика от него харчи много пари, за да угажда на прищевките си, да поддържа елегантна съпруга и доста голямо домакинство — и за всичко това суче ожесточено от щедрата бащина гръд. Строгите поучения като че ли нямаха желания ефект и сега Ракъм старши е решил да подтикне колебливите стъпки на наследника си към директорското място в парфюмерийната верига „Ракъм“, намалявайки сумите, които му отпуска редовно — бавно, но равномерно. С всеки изминал месец парите намаляват все повече и съсипват бавно начина на живот, към който е привикнал синът му.
5
Et moi maintenant, moi aussi! (фр.) — а сега и мен! — Бел.прев.