Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Денят на…? — Че поклати глава. Десет години беше учила история, а ето че нищо от наученото не й беше от полза сега. — Но нали работиш за паяците? А те управляват Соларно?
— Някои от тях и от време на време. В момента на власт е Кристалната партия, но не задълго, както вървят нещата. Скоро ще има промяна, след броени дни.
Че си спомни, че по пътя насам беше видяла знамена. И групички недоволни граждани, които размахваха флагчета и панделки, някои червени, други сини, трети в зелено и златно, но какво се криеше зад тази активност, тя нямаше представа. Таки също не си бе направила труда да обясни, всъщност бе подминала групичките с демонстративно безразличие. Явно ситуацията в града беше сложна.
— И къде е мястото на осородните във всичко това? — попита Че.
— Ами… — започна Таки, но млъкна, понеже в залата влезе роб. Че вече беше забелязала, че тук робите носят широка метална гривна над десния си лакът, и новодошлият не правеше изключение. Беше от местните и Че се запита дали е престъпник, длъжник или просто го е споходил много лош късмет. Мъжът й предложи вино в красива чаша с високо столче и тя я взе смутено. Таки отпи от своята и вдигна вежди, забелязала реакцията й.
— Дойдохте тук с роботърговски кораб, но се чувстваш неудобно в присъствието на роби?
— Просто се качихме на първия кораб, който потегляше от Мавралис — отговори вместо нея Неро.
— Там, където съм родена, няма роби — каза Че с нескрита гордост. Очакваше да изслуша поредната лекция за историята на Соларно, този път на тема търговията с роби и ползата от нея, но Таки само кимна замислено и каза:
— Нефритената партия води твърда политика срещу робството. Е, най-вече се бори за повече власт, не че това ще им помогне особено.
— А ти коя партия подкрепяш? — попита Неро.
Таки поклати глава.
— Докато ми разрешават да летя, хич не ме е еня за никоя. Осите, от друга страна…
В този момент в залата влетя някаква паякородна. Изглеждаше много млада, но когато притича да сграбчи мъничката Таки в прегръдките си, стана видно, че младостта й до голяма степен се дължи на усърден труд пред огледалото.
— Умното ми момиче! — възкликна паякородната. — Да не си си помислила някога за друга къща! Направо сме загубени без теб. Цяла кесия от Предраелите! Не че ни е притрябвало толкова среброто им, но важното е, че отбелязахме още една точка, миличката ми, скъпото ми момиче!
Че и Неро зяпаха сащисано сцената, защото в техните представи и според личния им опит паякородните бяха изящни, резервирани и елегантни същества, които никога не биха си позволили подобни емоционални излияния. А ето че тази жена завъртя Таки като да беше дете, а после я пусна във въздуха и мухородната изпърха с криле, за да не тупне на пода. Чак тогава новодошлата се обърна към двамата посетители и попита:
— А тези кои са?
Че се вгледа в жената и видя в очите й лукава интелигентност, която я претегляше на аптекарски везни зад усмивките и демонстративната емоционалност. „Паякородни — напомни си тя. — Никога не знаеш какво става в главите им.“
— Домина Джениса от Дестиавелите — представи я Таки. — Това са бела Челядинка и сир Неро, идват от много далеч. От оттатък Порта Мавралис. Даже от отвъд Паешките земи, изглежда.
— Добре сте ни дошли, добре сте дошли — възкликна Джениса. — Обожаваме нови лица да идват при нас, Дестиавелите. Работа ли търсите?
Високата едва до лакътя на паякородната Таки кимна едва доловимо на Че, но тя само свъси неразбиращо вежди. Неро се оказа по-съобразителен.
— Така е, благородна лейди, наистина си търся работа — каза той. — Позволете да ви се представя. Аз съм майстор Неро от Егел, художник от първата вода.
— Чуждоземен художник? — възкликна Джениса. — Прекрасно, просто прекрасно. Предложихте ли услугите си и на друг в нашия град?
— Не, мадам, вие сте първата — отвърна Неро и се сгъна в изящен поклон.
— Домина, дали да не настаня някъде помощничката на сир Неро — прекъсна ги Таки, — докато вие разговаряте на спокойствие с великия художник?