Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Документите ви изглеждат наред — каза накрая той. Гласът му беше тих и хрипкав заради стара рана в гърлото, спомен от неуспешни преговори със скорпионородни. — Добре е, че генералът се е загрижил за нас. Вече мислехме, че са ни забравили. — Цели две години бездействаше в Соларно, почти откакто Империята беше проявила интерес към района на Езгнано. През цялото това време заповеди почти не бяха пристигали и първоначалната му задача да се окопае и да събира информация постепенно се бе заразила с развалата на този град. Град, чийто изменчив политически живот предлагаше изобилни възможности за лично обогатяване на Хавел и хората му.
Сега обаче Империята изведнъж беше подновила интереса си към Соларно и Хавел бързо реши, че ще е най-добре да се представи като образец на офицер от външната служба на Рекеф, защото докато ръководеше местната агентурна мрежа, лесно можеше да прикрие данните за неприемливо поведение, подкупи, противодържавна и наемническа дейност…
— Отношенията на Империята с моята раса наскоро получиха силен удар — каза Одиса малко по-късно. Беше се излегнала спокойно на един диван и дори в омачканите си от пътя дрехи успяваше да изглежда подмолно привлекателна. Ако беше някоя друга, Хавел вече щеше да флиртува с нея и да се перчи, но паякородната беше лейтенант от Рекеф и според документите си наскоро беше прекосила без чужда помощ негостоприемната Ръбата пустиня, а това му убиваше желанието. Като повечето осородни мъже, и Хавел се чувстваше на тръни в присъствието на способни жени.
— Е, за какво става въпрос? — попита я той. — Искате да ускорим тукашната операция ли?
— Може да се стигне и до това — отговори паякородната. — Засега е достатъчно да съобразите действията си с факта, че в Соларно има равнински агенти. Може още да не са пристигнали, но и това ще стане, най-много до ден-два. Равнинците са решили да донесат войната чак до Морето на изгнаниците и от вас зависи да се оправите с тях.
— Лесна работа. Някаква представа кого са изпратили?
— Съвсем точна, капитане — каза тя и се усмихна сладко. — Бръмбарородна на име Челядинка Трудан и мухороден на име Неро. Тя е като повечето от расата си — твърде ниска и твърде дебела. Той е плешив и много грозен. Генерал Рейнер би искал лично да се погрижите за тази ситуация.
— Ако иска, ще му пратя главите им в качета със сол — предложи услугите си Хавел. Започнал бе да се отпуска. Вместо неканено нахлуване в личната му територия това можеше да се окаже идеалният шанс да покаже на началниците си, че всичко върви по план. Двама мъртви равнинци бяха нищожна цена за бъдещото му спокойствие. Все по-спокоен, Хавел се отпусна удобно срещу жената и фалшивата му усмивка стана малко по-искрена. — Дълго ли ще останете в града, лейтенант… — Погледна към документите й, но тя го изпревари.
— Одиса. Ще остана само една нощ. После трябва да се връщам за нови заповеди. Но ако можете да ме настаните някъде, да ми осигурите безопасна квартира… или легло поне?
Въпреки че бе свикнал да си има вземане-даване с паяци, Хавел усети как сърцето му прескача един удар под втренчения й поглед и извика на слугата да донесе още вино.
„Осородни!“ — изсмя се наум Одиса. Империята им беше най-голямата сила на света, а самите те бяха такива деца. Нищожна доза от нейното Изкуство и този тип щеше да се съблече гол и да я носи на конче из целия град.
Теорнис от Алданраелите щеше да се зарадва, когато получи доклада й.
6.
Казаното от скрира вгорчаваше мислите на Ахеос, докато вървеше през тъмните зали и коридори на Тарн, и той не усети, че тук, в родния му град, нещо никак, ама никак не е наред.
Очаквал бе да завари спътниците си наклякали зиморничаво край стените, а вместо това всички бяха на крак, чакаха го и само дето не го награбиха още от вратата.
— Къде беше? — попита настоятелно Аланмост.
— Няма значение. Трябва да тръгваме веднага. Нищо няма да намерим тук — каза тежко Ахеос.
— Ще тръгваме я, да го изгори дано! — каза бръмбарородният авиатор. — Те идват!
Ахеос го зяпна неразбиращо.
— Те?
— Неколцина от твоите се отбиха току-що — каза Талрик. Единствен той не беше станал. Седеше в едно кьоше, колкото се може по-далеч от Тисамон и Гавед. — Империята идва, молецо. Само след няколко часа Тарн ще е имперска територия.