Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Имаше и други, разбира се. Водните кончета със сложни татуировки по ръцете и бузите бяха лика-прилика с пиратите, които бяха нападнали кораба на Че в езерото. На всичкото отгоре бяха въоръжени до зъби и нямаха нищо общо с нейния цивилизован и префинен Салма. Мравки със зеленикав цвят на кожата вървяха бавно през навалицата, облечени в кожа и изрисувани, някои гологърди. Расата им беше напълно непозната за Че.
А после тя зяпна, затаила дъх. Имаше и оси. Не просто какви да е оси, а имперски войници. Бяха двама, стояха на един ъгъл и зяпаха соларнийската тълпа точно като нея.
Изглежда, Теорнис бе прав в преценката си за тукашната ситуация.
Едва стъпила на дока, Че стана свидетел на първото кръвопролитие, което да запише по-късно в сметката на Соларно. Без никакво предупреждение двама мъже започнаха да си крещят, наврели нос в нос. Крещяха високо, но репликите, които си разменяха, звучаха някак официално, обидите бяха екстравагантни и засукани. Отпърво Че дори се зачуди дали свадата не е част от улично представление, но после мечовете изскочиха от ножниците, тънките извити остриета лъснаха на слънцето и ситуацията се нажежи. Мъжете изглеждаха готови да се накълцат на парчета. И двамата бяха от пясъчнокожите соларнийци, облечени бяха с почти еднакви бели туники, само дето единият носеше плоска шапка с червена кокарда, а на другия главата беше обръсната до голо.
Междувременно мъжете бяха спрели да се обиждат, отстъпили бяха с по крачка назад, тълпата зяпачи се отдръпна да им отвори място и Че неочаквано се озова в самия край на импровизираната арена. Двамата мъже, които допреди миг изглеждаха обзети от дива ярост, сега вдигнаха оръжията си, поклониха се вдървено един на друг, после заеха идентични стойки — лявата ръка протегната напред, мечовете вдигнати високо и леко назад. На левите си ръце и двамата носеха тежки кожени ръкавици, подсилени с метални капси.
„Дуелистко общество“ — сети се Че. Самата тя имаше известен опит в това занимание покрай турнирите в колегиумския Форум на умелите. Само дето мечовете на двамата дуелисти нямаха нищо общо с тренировъчните оръжия във Форума.
Мъжете почнаха да се обикалят в кръг, все така приклекнали в странната си стойка. Навсякъде около Че пари сменяха притежателите си и поне десетима предприемчиви събирачи на залози обикаляха тълпата. Скоро стана ясно, че мъжът с шапката е фаворит, макар и с малко.
А после двамата противници се юрнаха напред и се разминаха светкавично, като всеки отби удара на другия с бронираната си ръкавица. С гръб един към друг двамата изгледаха злобно публиката, после се завъртяха и се сблъскаха отново. Че различи четири отделни звънтежа, преди противниците да се разминат.
Този път мъжът с шапката се сдоби с плитка рана на дясната ръка. Това сигурно щеше да е краят, реши Че, защото сблъсъкът приличаше на формален дуел, а те рядко завършваха фатално.
Ала в Соларно, изглежда, се биеха по други правила. Мъжете се завъртяха и се нахвърлиха свирепо един срещу друг, сякаш първата пролята кръв беше някаква разграничителна линия, отвъд която всичко е позволено. Бръснатият се възползва максимално от предимството си: засипваше противника си с бързи удари от всички страни, удари, които изглеждаха достатъчно силни да насекат другия на панделки, настъпваше неудържимо и надаваше безсловесни бойни викове. Тълпата беше в екстаз, крещеше и поглъщаше жадно спектакъла.
После бръснатият пропусна един париращ удар на опонента си и мечът го резна над бронираната ръкавица. Раненият се дръпна инстинктивно назад, а мъжът с шапката продължи движението си, завъртя ръка и му преряза гърлото.
Тълпата ахна дружно, а след миг настана истинска какофония от дюдюкания и крясъци. Отнякъде се бяха появили въоръжени мъже — пробиваха си път през множеството и сипеха удари наляво и надясно с металните си ръкавици. Хванаха победителя, който не изглеждаше ни най-малко притеснен, и още неколцина от публиката — тях ги подбраха наслуки. Новодошлите също бяха от местната порода, носеха ризници от метални плочки върху бяла кожена подплата и плоски шлемове със същата форма като шапката на дуелиста.
Офицерът им извика нещо, което прозвуча като: „Кой агитира?“, което впоследствие Че си преведе като „Кой адютира?“, защото беше чувала титлата „адютант“ да се използва за церемониалмайстора при дуел. Не беше видяла никой в тази роля, но един паякороден се изстъпи пред навалицата с уверена усмивка и бързо успокои настръхналите войници, които освободиха задържаните и отстъпиха почтително назад. Победителят застана до трупа, после плъзна поглед по зрителите, които очевидно очакваха да се случи още нещо. За миг Че се ужаси, че мъжът с шапката ще обезобрази трупа на мъртвия си противник, но вместо това той посочи двама от зяпачите — една соларнийка и самата нея, Че.