Владение на мрака

Джени я загледа така, като че ли Карен внезапно беше заговорила на урду.

— Врагове? Искате да кажете, дали някой би го убил?

— Може да не е искал да го убие. Може просто да са се сбили.

Сега вече в смеха на Джени се прокрадна истинска топлота.

— Божичко, колко смешно звучи това от вашата уста! — Тя поклати глава. — Единствените случаи, когато Мик се е бил с някого през годините на брака ни, беше когато се сблъскваше с вашите колеги — при стачните постове, при демонстрациите. Дали е имал врагове? О, да, сред стройните сини редици. Но ние не живеем в Латинска Америка и не си спомням да съм чувала някой да говори за изчезнали хора по време на миньорската стачка. Така че моят отговор на въпроса ви е не — той нямаше такива врагове, с които би се сбил.

Известно време Карен се взираше в килима. Прекалената войнственост на полицията, позволяваща си насилие срещу стачниците, беше отровила взаимоотношенията в различните селища в продължение на едно и дори повече поколения. Нямаше значение, че онези, които прекрачваха границите на допустимото, най-често бяха пришълци от полицията в други области, докарвани за подкрепления с автобуси, срещу скандално високи заплащания за допълнителна работа, за да упражняват натиск върху съгражданите си по начини, за които повечето хора предпочитаха да не знаят. Последиците от тяхната арогантност и непознаването на положението засегнаха до един всички полицаи, служещи в миньорски райони. Карен си каза, че явно последиците са достигнали и до наши дни.

— Съжалявам — каза тя. — Няма извинение за начина, по който са се държали с миньорите тогава. Предпочитам да мисля, че в наши дни не бихме постъпили така, но вероятно греша. Убедена ли сте, че няма човек, с когото мъжът ви да е бил в конфликт?

Джени не се замисли дори за миг.

— Не знам да е имало нещо подобно. Той не беше скандалджия. Имаше си принципи, но не ги ползваше като повод за сбиване. Не отстъпваше от позициите си, но беше от хората, които говорят, не от онези, които се бият.

— Ами в случаите, когато думите не помагат? Какво би направил, би ли отстъпил?

— Не съм сигурна, че ви разбирам правилно.

Карен заговори полека, напипвайки идеята.

— Питам се дали през онзи ден той не е срещнал случайно Иън Маклийн и дали не се е опитал да го разубеди, да го накара да не заминава за Нотингам. И ако Иън е отказал да промени решението си, а останалите са били с него и са го подкрепяли… Дали Мик би се сбил с тях?

Джени решително завъртя глава.

— Изключено. Би казал онова, което си е наумил, и ако думите му не подействат, би си тръгнал.

Карен бе обзета от раздразнение. Дори след толкова много време в случаите от студените досиета обикновено се намираха една или две нишки, които да проследиш. Но в този случай засега човек нямаше за какво да се хване. Оставаше й да зададе един последен въпрос и да си върви.