Валиант

Въпреки че някои куршуми пръскаха кората на дърветата около нея, тя продължи напред, без да спира. Докато лагерният огън зад гърба й хвърляше светлина, успяваше да се промуши между стволовете, избягвайки сблъсъка, но когато проблясъците на пламъците избледняха, остана напълно сляпа.

Продължи да тича, докато рамото й се блъсна в някакъв нисък клон и въздействието на удара я повали на колене. С много труд изпълзя до дънера и мъчително се облегна на грубата кора. Опитваше се да успокои дишането си, белите й дробове щяха да се пръснат, затова не обърна внимание на грапавостта срещу голата си кожа.

Някъде зад нея изкрещя мъжки глас — ужасен, болезнен вик — и това я мотивира да продължи да се движи. Рязко задърпа китките си, но коланът отказваше да поддаде. В душата й се бореха разочарование и страх, когато неуверено пое напред — искаше да увеличи дистанцията между себе си и куршумите.

Вървеше и се молеше зрението й да се адаптира към тъмнината. Зад нея сякаш се водеше война — пистолетни изстрели и пронизващи крясъци непрекъснато раздираха нощта. Най-накрая успя да различи неясни фигури и увеличи темпото до бързо ходене. Не беше изминала много разстояние, когато внезапно нещо се размърда пред нея. Нещо огромно, каквото и да бе то, идваше насреща й.

Отвори уста да изкрещи, докато се опитваше да промени посоката си на движение, но то бе по-бързо.

Едри длани я сграбчиха за кръста.

— Тами! — изхриптя Валиант.

Тя замръзна. Ръцете я притеглиха към покрити с плат гърди. Вдиша познат мъжки аромат. Моментално се отпусна, тъй като го позна и го прие. Беше й липсвал. Мощното му тяло излъчваше топлина, а големите му ръце я затвориха в здрава прегръдка. Коленете й се подкосиха, но не падна. Той я притискаше плътно до себе си.

— Държа те.

Пръстите я сърбяха да се вкопчат в него, но китките й бяха все още завързани отзад. Тя подсмръкна, опитвайки се да се пребори със сълзите на облекчение, че я бе открил и я бе спасил. Беше ужасена. Онези мъже я бяха наранили, но знаеше, че в обятията на Валиант е в безопасност. Кошмарът й беше свършил. Огромният Нов вид щеше да направи всичко възможно, за да не допусне отново да бъде отвлечена. Абсолютно вярваше в това.

— Хайде да седнем и да ти дам моя пуловер — тихо измърка той. — Кожата ти е ледена. Разбираш ли ме?

Тя кимна до гърдите му, Валиант нежно изръмжа и й помогна да седне на хладната трева. Втренчи се в тъмната му фигура, когато клекна пред нея. Представляваше огромна успокояваща сянка в мрака, с дрезгав глас. Някаква материя докосна крака й.

— Вдигни си ръцете.

— Не мога. Вързани са зад гърба ми.

— Забравих. Толкова съм разярен, че ми е трудно да мисля. — Той изруга.

Отново обви ръцете си около нея. Тами оцени жеста и се почувства утешена от топлината и сигурността на обятията му. С нежни пръсти той развърза кожения ремък и освободи китките й. Тя раздвижи ръцете си напред и изскимтя от болката, която ги прониза. Дори раменете я боляха, тъй като бяха стояли в едно и също положение дълго време.