Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Ето! Свалих ги! — изкиска се Нед. — Обула си е сини прашки. Тя е курва. Знаех си аз! Точно затова не си признава, че е била изнасилена от животното! Вероятно го е искала, молела го е да я чука. — Веселието му стихна. — Мислите ли, че шефа ще го е грижа, ако я чукам отзад? Това не се брои, нали?
— Млъкни, кретен такъв! Никакво изнасилване! Откажи се! Когато свърша с нея, тя ще е изпаднала в истерия, а това ще бъде наистина по-добре за видеото. Записът, който ще изпратим на новинарските станции за излъчване, ще покаже, че все едно е била травмирана от онези животински копелета. — Марк освободи устата й, за да може да си поеме въздух, премести се надолу по тялото й и седна отново върху бедрата й. Тогава се пресегна и ощипа, стисна и усука другото й зърно.
Викът, който се откъсна от Тами, раздра гърлото й. Не можеше да избяга от болката, но по-лошото беше, че те се смееха, което я накара да осъзнае, че много се забавляват от нейното страдание.
Отчаян, Валиант се свлече на колене, притисна нос към земята и се опита да улови миризмата на врага. Мъжете бяха навлезли в скалиста местност и вятърът я беше отвял. Въпреки че бе изгубил аромата, нямаше намерение да се отказва. С присвити очи огледа района за някакви признаци на движение.
— Разпръснете се! — нареди на своите събратя. — Открийте мириса!
— Спокойно, Валиант — рече кротко Тайгър. — Започваш да полудяваш!
Исполинът рязко обърна към него глава и го стрелна с поглед.
— Те държат моята Тами!
— Ясно. — Тайгър отстъпи назад и кривна вляво, в опит да намери пътеката.
Валиант се съмняваше, че приятелите му разбират как се чувства. Младата жена бе непрекъснато в мислите му, тъгуваше за нея. Уханието й бе изчезнало от леглото му и той скърбеше за загубата. Да не я открие бе неприемливо.
— Тук! — извика тихо Райдър. — Открих следа!
Валиант бързо скочи на крака, подуши района и усети слабата воня на потни хора. Един от тях се бе отъркал в дънера на отсрещното дърво. Младият мъж пристъпи напред и огледа тъмнината, търсеше най-лесния път, по който можеше да мине човек, носещ жена през рамо.
— Следвайте го! — прикани останалите Тайгър. — Не го изпускайте от поглед!
— Ще ги убия! — Валиант изруга.
— Ето защо сме като залепени за теб. Толкова си превъзбуден, че докато я спасяваш, могат да ни убият. — Тайгър съкрати разстоянието, следвайки го по петите. — Помисли, преди да действаш!
— Ще направя всичко възможно, за да я освободя.
— Точно от това се боим — въздъхна Райдър. — И ние искаме да спасим жената, но трябва да действаме умно.
— Остави го на мира — озъби се Брас. — Напълно разбирам желанието му да я защити. Нали съм в непосредствена близост до Триша. Те не са силни като нашите жени, затова Тами няма да бъде в състояние сама да се отбранява. Ето защо дойдох с вас. Харли и Муун също пожелаха да ни придружат, но знам, че не искаш да притесняваш хората с голяма група. Ако онези мъже са навредили на женската на Вал, той е длъжен да ги хване и да ги убие. Те са тъпанари, които трябва да умрат.
Валиант изръмжа в знак на съгласие.
— Чудесно! Наистина, много ми помогна, Брас! — Тайгър му хвърли яден поглед.
Брас сви рамене.
— Това е истината.
Пронизителен писък, идващ от изток, раздра въздуха и Валиант откликна на болезнения призив на своята жена — отметна глава и се втурна напред, за да я намери.
— По дяволите, тя ще каже всичко, което искаш от нея, Пол! Виждаш ли? — Марк се засмя. — Въпросът е в убеждаването…
Силен рев неочаквано раздра нощта. Ушите на Тами закънтяха от звука. Беше чувала този вик и преди. Валиант беше някъде наблизо.
Безмълвно изгледа кретена, който я притискаше. Той трескаво завъртя глава към гората, търсеше източника на гласа.
— Какво, по дяволите, беше това? — Нед пристъпи до огъня, взирайки се в тъмнината.
— Не знам — прошепна Тери. — Но беше недалеч от нас.
— Това не беше ли лъв? — попита тихо Нед. — Те срещат ли са в тази част на Северна Калифорния?
— Нямам понятие — също шепнешком отвърна Марк. — Знам, че в тукашните планински райони има пуми и рисове. — Ръката му остави гърдите на жената и бръкна зад гърба в колана на дънките му. — Все пак дойде някъде отблизо. Подгответе се за атака! Вероятно крясъците й са го привлекли насам, като си е помислил, че тук има храна — и той извади пистолета изпод ризата си.
— Не ми прозвуча като лъв. — Тери се пресегна, повдигна крачола на джинсите си и откри прикачения там кобур. Извади оръжието и се изправи. — Каквото и да е, чу се някъде оттук.