Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
Валиант се втурна към лагера на врага, когато миризмата от страха на Тами изпълни ноздрите му. В желанието си да я защити, да й помогне, стана толкова смъртоносен, че дори не можеше да оформи правилна мисъл в главата си.
Неочаквано на гърба му се метна нещо тежко и коленете му се подкосиха. Две силни ръце се увиха около него, едната го стисна за гърлото, за да му спре въздуха, а другата се провря под мишниците и притисна гърдите му. Той сграбчи мъжкото тяло, но думите, просъскани в ухото му, го спряха да налети на бой.
— Тя ще умре, преди да я достигнеш. Успокой се! — настоя Тайгър. — Разсъждавай, приятелю! — Ръката около гърлото на огромния мъж отслаби хватката. — Направи няколко дълбоки вдишвания и овладей инстинктите си. Довери ми се! — Валиант засмука въздух през устата си и преглътна рева. Знаеше, че Тайгър има право. — Хората ще я убият! Трябва да стигнем до нея! — продължи да му говори тихо, за да не го чуят от лагера. — Трябва да стигнем до нея, преди да я убият. Разбирам и усещам гнева ти. Мога да го подуша. И аз, също като теб, искам да я спасим. Но сме длъжни да постъпим правилно. Погледни! Виждаш ли огъня? Забелязваш ли мъжа с пистолета, седнал върху нея? Там е, за да я застреля, ако прибързаме.
Валиант забеляза много повече от човека, възседнал неговата Тами. Бяха я съблекли, бледата й кожа бе изложена на хладния нощен въздух и пред погледа на похитителите. Прониза го убийствена ярост, цялото му тяло се разтресе от емоцията.
— Знам — тихо изрече Тайгър. — Мога да помириша колко силно желаеш да им изтръгнеш сърцата и да им откъснеш главите. Това ще я убие. Контролираш ли се вече?
Той поклати глава, преди да кимне и се озъби.
— Да.
Хватката на Тайгър около гърдите му се отпусна и той се претърколи наляво, когато Валиант се изправи. Тогава от другата страна на лагера прозвуча воят на Райдър. Събратът им беше заел позиция. Фактът, че враговете са обградени, накара Валиант да се успокои малко. Райдър щеше да атакува от противоположна посока, за да привлече вниманието на човеците. Просто бе необходимо да изчака няколко секунди, преди да стигне до Тами. Щеше да я защити и да убие мъжете, които я бяха отвлекли.
Тайгър се отпусна на пети до него.
— Ще ти позволя да неутрализираш мъжа върху нея. Използвай ножа! Ще открием огън, когато го удариш. Тя е в по-голяма безопасност на земята, Валиант. Остави я да лежи там и не излизай на светло, защото ще стрелят по теб. Мъртъв няма да можеш да й помогнеш. Ти си огромен кучи син, но половин дузина дупки в тялото ти ще те повалят. Разбираш ли ме?
— Да — макар че не искаше.
— Приготви се, но изчакай перфектната възможност.
Валиант се изправи. Ръката му посегна и извади ножа, привързан към бедрото. Опита тежестта му в дланта си. Вниманието му се фокусира върху мъжа, седнал разкрачен върху бедрата на Тами. Яростта му кипна, знаеше, че няма да пропусне.
— Давай, иди до нея, когато никой не гледа! Отведи я, ние ще почистим.
— Искам ги всичките мъртви! И искам аз да го направя!
— Жената, Валиант! Съсредоточи се върху нея! Отведи я на секундата, щом започнем да стреляме и онези се наведат, за да се предпазят от куршумите, но не и преди това. Не можеш да й помогнеш, ако си мъртъв. Не забравяй това, по дяволите!
— Ще го запомня! — Очите му се присвиха, бореше се с надигащия се в гърдите му рев. Нямаше търпение да убие копелето, което седеше върху неговата Тами.
— Те имат оръжия! — изкрещя младата жена. Искаше Новите видове да бъдат предупредени пред какво ще се изправят, ако нападнат лагера.
Марк стисна гърлото й, но беше твърде късно. Успя да предупреди своите спасители. Поне се надяваше да са я чули. Погледна нагоре към идиота, седнал върху нея. Ако можеше да се убива с поглед, то той би сложил край на живота й с лешниковите си очи.
— Много е тъжно, когато някой предпочете зверовете пред собствената си раса. — Пол изсумтя. — Гръб до гръб, момчета! Стреляйте по всичко, което се движи!
Тами отчаяно се бореше с колана, стегнал китките й. Но не постигна никакъв резултат, тъй като ръцете й бяха завързани отзад и всяко движение предизвикваше болка. Стараеше се Марк да не усети шаването й там, където я беше приклещил с бедрата си. Все още не бе разхлабил желязната хватка върху шията й и тя не можеше да диша. След като изминаха няколко дълги секунди, осъзна, че изобщо нямаше намерение да я пусне.