Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Дадено — и се отпусна в ръцете му.
Ставаше й хубаво, когато я наричаше секси. Да, точно така.
По дяволите, имам нужда от душ. Бяха я притискали към земята и не трябваше да докосва косата си, за да разбере, че се е превърнала във валмо, пълно с мръсотия и Бог знае още какво. Беше плакала, тялото й бе в синини, а по лицето си имаше засъхнала кръв. В момента въобще не се чувстваше секси, ако изобщо някога е била, но беше сладко, че той смело излъга, за да й стане по-добре.
Когато излязоха от гората видяха автомобили, паркирани от двете страни на пътя. Сред тях бяха колите на шерифа, някои от заместниците му и линейка. Още превозни средства бяха спрени на тревата в близост до шосето, включително и голям бял микробус с надпис отстрани. Щом попаднаха в светлината на фаровете, разговорите внезапно спряха.
Шериф Купър се спусна към тях, следван по петите от заместника си Карл Бел.
— Тами!
Младата жена насила се усмихна.
— Добре съм. Валиант и приятелите му ме спасиха.
Възрастният мъж спря на няколко крачки от огромния Нов вид, който я носеше, и се поколеба. Погледна я нервно, след което се обърна към Валиант:
— Вече може да ми я подадеш, синко. — Грег Купър протегна напред ръце.
Исполинът поклати глава.
— Ще я отнеса до линейката. Ранена е.
— Къде са мъжете, които я отвлякоха? — Търсещият поглед на шерифа се насочи към тъмната гора зад тях.
— Това не е мой проблем — сви рамене Валиант. — Единственото, което ме интересува, е Тами. Сигурен съм, че моите хора ще ги доведат или поне онова, което е останало от тях — довърши, като заобиколи изумените представители на властта, за да отведе Тами при линейката.
Младата жена трепна от болка, когато надникна над рамото му, докато се отдалечаваха. Шериф Купър се вторачи за няколко дълги секунди в гората, преди да се обърне. Не пропусна любопитния поглед, разменен между него и заместника му, който сви рамене. Двамата мъже бързо се затичаха, за да се изравнят с тях.
Тами познаваше парамедиците, които ги чакаха край линейката. С Барт Хомер, който сега мрачно наблюдаваше как Валиант нежно я полага на носилката, бяха учили заедно в гимназията. Дебра Молнес, другото медицинско лице, бе с няколко години по-голяма от нея и бе посещавала училище с по-големия й брат.
— По дяволите! — Дебра зяпна огромното същество и преглътна с мъка, на лицето й се изписа предпазливост. Откъсна поглед от Новия вид и изучаващо се взря в Тами. Тогава се намръщи. — Исусе, Там, изглеждаш ужасно!
— Нощта беше тежка за мен, затова не съм в най-добрата си форма.
— Хм, извинете ме, господине — тихо изрече Барт — Аз… ъъ… трябва да помогна при прегледа на Там.
Валиант се поколеба за секунда, преди да се отмести от пътя му. Внушителният Нов вид, гол до кръста, не бе гледка за изпускане. Изглеждаше изключително мъжествен и сексапилен, особено когато не ръмжеше и не показваше острите си зъби в мълчалива заплаха. Тами срещна погледа му с пресилена усмивка. Той скръсти ръце пред гърдите си, което подчерта внушителните му мускулести ръце. Отвърна на погледа й намръщен. Тами обърна глава и забеляза фелдшерката да гледа замечтано към него. Изглежда бе преодоляла първоначалната си несигурност към Валиант.
— Тами? — Шериф Купър пристъпи по-близо. — Трябва да ни кажеш какво точно се случи. Срещала ли си тези мъже преди? Казаха ли защо са те отвлекли?
Тя се опитваше да не трепери, докато Барт и Дебра я преглеждаха и почистваха раните й. Лицето я болеше, когато избърсваха кръвта и обработиха мястото около ухото й там, където се бе ударила в страничното огледало на пикапа. Китките не бяха толкова болезнени, след като Валиант се бе погрижил за тях.
Докато парамедиците работеха, бавно разказа на шерифа какво се бе случило: как бе напуснала бара и как мъжете я бяха похитили. Предпочете да премълчи някои подробности, особено онези, свързани с Видовете, но спомена за коментарите по отношение на омразата към тях. Излъга с чиста съвест.
— Казаха, че знаят, че съм ходила в Резервата. — Опита да се придържа към истината, за да изглежда историята й правдоподобна. — Набелязали ме, защото съм работила там. Обявиха ме за предател на човечеството, понеже харесвам Новите видове.
— Задниците са те похитили само защото веднъж си работила в Резервата? По дяволите! — изсъска гневно началникът. — Ако това са критериите им, то следващия път целият град ще бъде мишена. Къде, дявол да го вземе, са ти панталоните и защо си облякла неговия пуловер?