Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Те… — сведе поглед, неспособна да погледне белокосия мъж в очите, докато говореше. Боеше се, че ще избухне в сълзи, ако го направи. — Те ме съблякоха, натиснаха ме на земята и ме измъчваха — успя да продума, изчервена. Не можеше да погледне към човека, когото познаваше през по-голяма част от живота си. — Ето защо нося пуловера на Валиант. Той и приятелите му ме намериха преди онези сериозно да ме наранят. Успяха само да ме съблекат по бикини.
— Копелета мръсни! — прокле шериф Купър. — Тами, изнасилиха ли те?
— Не — поклати глава, — единият от тях искаше, но останалите бяха доволни само да ме измъчват. Искаха да заснемат някакво видео, в което да заявя, че мразя Видовете. Бяха полудели.
Възрастният човек се обърна към огромния мъж и му протегна ръка, за да го поздрави.
— Благодаря, господин Валиант. Целият град ви е задължен и изказва благодарност на вас и на вашите другари за това, че попречихте на онези негодници да я убият.
Исполинът се намръщи, но пое ръката на шерифа.
— Не ми благодари. Тя е моя и аз винаги ще я защитавам.
Тами трепна, стрелна го предупредително с поглед и поклати глава.
— Не забравяй нашето споразумение за това да ме оставиш само аз да говоря!
Той пусна ръката на шерифа и сви рамене.
— Вярно.
Грег Купър изглеждаше объркан, когато погледна към нея.
— Какво означава това, че си негова?
— Имаме връзка — поколеба се, но отговори както си е.
— Ооо! — Очите на белокосия човек се разшириха, докато местеше поглед ту към единия, ту към другия. — Никога не бих се досетил, че вие двамата се срещате. Нее!
— Госпожице Шаста — чу се женски глас. — Може ли да дадете интервю?
Объркана, Тами се извърна и видя как репортерка и мъж с камера се промъкват край единия от полицаите и се опитват да стигнат до задната част на линейката.
Шерифът пристъпи напред и извика на хората си.
— Избутайте тези журналисти обратно. Без коментар, преследвачи на сензации. Байрон, Винс, махнете ги оттук! Наистина го мисля.
— Защо са дошли медиите? — намръщи се Тами.
Началникът промърмори още едно проклятие под нос.
— Някакъв идиот се изтървал, че е отвлечена жена и сме се свързали с Резервата на Новите видове за помощ. Така се появиха ловците на сензации, а телефоните в управлението прегряха от обаждания на пресата от цял свят.
— Трябва да я измъкнем оттук — обади се Тайгър, идвайки от предната част на линейката. — В противен случай информационното безумие бързо ще ескалира. Ние също трябва веднага да напуснем сцената.
— Хванахте ли онези мъже? — обърна се към него шериф Купър.
Младият мъж се поколеба.
— Заловихме трима от тях и ги транспортирахме с хеликоптер до Резервата. Не го ли чухте? Четвъртият е мъртъв, беше неизбежно. — Погледът на красивите му котешки очи се спря за момент върху Валиант, преди да се фокусира отново върху белокосия мъж. — Те имаха оръжие и отказваха да се предадат. Един от моите хора също е прострелян, но ще оживее. Раната му е повърхностна. Ще сложим мъртвия в хладилна камера, докато дойдете да го вземете. Дадох на един от заместниците ви подробно описание на лагера, където е била държана мис Шаста. Би трябвало лесно да намерите сцената на престъплението.
— Имали сте хеликоптер там, на мястото? — шерифът изглеждаше изненадан. — Къде са моите арестанти?
— Ще ги транспортираме до управлението, след като нашите лекари установят, че са в добро физическо състояние. В момента ги преглеждат в медицинския ни център. — Тайгър огледа Тами, след което насочи вниманието си повторно към шерифа. — Но ако искате да ги прехвърлите с ваш конвой, можете да изпратите полицаи да ги вземат. Единият от тях е в критично състояние, а както вече споменах и един от моите мъже беше прострелян. Превозването с хеликоптера бе по-бързо, отколкото да се опитваме да ги съпроводим през гората до тук. По всяко време в Резервата разполагаме с машина в бойна готовност. — Отново погледна към младата жена. — Имаме отлично медицинско оборудване. Ако ми позволите, ще се обадя за хеликоптера и ще отведем мис Шаста да я прегледат наши специалисти.
— Арестантите имат нужда от истинска болница — отвърна шерифът.
— Всичко е наред — прекъсна ги тихо парамедикът Барт. — Центърът им е много модерен. В интерес на истината два пъти сме го използвали при много тежки травми. Те имат по-добро оборудване и квалифицирани травматолози, нещо, с което местната ни болница не може да се похвали. Не разполагаме с подобна апаратура като тяхната. Ако бъдат оставени там, затворниците са в добри ръце. — Мъжът стрелна Тайгър с уплашен поглед. — Можем да се погрижим за медицинското обслужване на Тами, но ви благодаря, сър.