Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
Въпреки болките в гърлото, Тами пое дълбоко въздух и изпищя отново. Искаше Валиант да я намери и прецени, че по този начин би го улеснила.
— Я млъкни! — Нед бе изпаднал в паника.
Марк стисна челюстите й, за да я принуди да си затвори устата и я погледна ядосано.
— Направи го пак и ще те удуша.
Нед и Тери се отдалечиха от нея. Тя си отдъхна, тъй като вниманието им беше насочено вече към друго. Застанаха около огъня и заоглеждаха гората. Сърцето на Тами заби с надеждата, че Валиант ще я спаси. Откъде е разбрал, че съм в беда? Защо е дошъл за мен?
Има ли значение? По дяволите, не! Той е тук!
Това би трябвало да е Валиант, освен ако имаше други от Новите видове, които да реват по същия начин като него. Съществуваше такава възможност. Така или иначе, не знаеше, че съществата дошли да живеят в тази област, можеха да издават подобни звуци. Трябваше да е някой от тях. Никога през живота си не бе била по-благодарна, че ги има за съседи.
Новият вой, нарушил тишината, стресна Марк. Нед тихо изруга, обърна се към другата част на гората и вдигна пистолета си.
— Мамка му!
Марк беше ужасен, рязко въртеше глава на всички страни.
— Вълк ли беше това?
— Вълк и лъв? — Тери изсъска някакво проклятие. — По дяволите! Това не са истински зверове. Това са те — проклетите двукраки животни!
Още един рев разтърси нощта и друг се присъедини към него. Тами опита да се извие надалеч от глупака, който продължаваше да затиска устата й, но той внезапно я сграбчи за гърлото и силно я стисна. Изгледа я свирепо.
— Ако се поместиш дори на сантиметър, ще те удуша! И недей да крещиш отново!
Тя му повярва. Той беше изпаднал в ужас, по челото и над горната му устна беше избила пот. Тогава освободи шията й и повдигна бедрата си достатъчно, за да не я притиска. Погледна я предупредително.
— Не мърдай или ще те убия! Разбра ли?
Тами кимна много внимателно, като се постара да държи устата си затворена. Беше ги чула да казват, че онзи, за когото работеха, я искал жива, но ако се съдеше по заплахите им, те вече не мислеха трезво. Премести поглед върху оръжията, които държаха. Дори Нед и Пол стискаха пушки в ръцете си. Разтревожи се за безопасността на Валиант. Или ако не е бил той — за другите Нови видове, които я бяха последвали в гората.
— Хей, вие там, чувате ли ме? — изкрещя Марк. — Ако ни нападнете, ще убия кучката!
Нед пристъпи още по-близо до огъня.
— Какво ще правим?
Тери насочи пистолета, взрян в непрогледната гора.
— Ще изчакаме до сутринта, за да можем да виждаме по-добре, защото те имат предимство в тъмнината. Докато държим оръжията си насочени към жената, те няма да се осмелят да ни атакуват. Очевидно е, че я искат. Поддържайте огъня буен, така ще ги държи надалеч.
— Дали да не я облечем с дрехите й, за да не разберат, че сме се гаврили с нея — прошепна Нед.
— Не мърдам оттук — поклати глава Марк. — Хич не ми пука, дали ще се ядосат, че сме я съблекли гола. Достатъчно близо съм, за да й пръсна мозъка, ако ни нападнат.
— Бихме могли да ги накараме да се втурнат насам и да ги повалим. — Тери държеше в едната си ръка пистолет, а в другата — нож. Бавно се завъртя в кръг, за да огледа зорко гората извън светлината на пламъците. — Един от нас ще я нарани, за да ги принудим да се покажат, и тогава ще имаме предимство. Те са само трима и ще успеем да се справим с двукраките животни.
— Откъде знаеш колко са? — изрече тихо Нед. — Възможно е да са десетки и да ни наблюдават в момента. Може би са ни обкръжили?
— Различих два вълчи воя и един рев на друго животно — заяви Пол. — Съгласен съм с Тери. Ако бяха повече, щяха и другите да се обадят, за да ни сплашат. Предполагам, че по този начин си комуникират. Това е основна ловна тактика при зверовете. Използват я, за да си сигнализират един на друг мястото на плячката, така че да не се изпозастрелят, ако участват повече екипи.
— Те имат оръжие? — изскимтя Нед. — Никой не ми е споменавал.
— Да, мамка им! — кимна Тери — Видях ги, когато участвах в демонстрациите пред Хоумленд преди няколко месеца. Поставили са върху защитните зидове снайперисти, които пазят територията, в случай че отново се опитаме да нахлуем.
Тами бе убедена, че тези идиоти ще стрелят по Новите видове. А знаеха ли нейните спасители, че мижитурките са въоръжени? Погледът й повторно се стрелна към изнервения тъпанар, после бавно и дълбоко си пое въздух. Беше готова да се обзаложи, че нямаше да я убият веднага. Знаеше, че е единственото им средство, с което държаха омразните им същества настрана от лагера си.