Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
— По кабелната телевизия ли сте ги гледали? — попитах я аз — беше изключено да е била родена, когато излъчваха поредицата за пръв път.
— Да. Имам сериите и на записи. Направила съм си дори нещо като картотека.
— Ама наистина ли? — ахнах аз. — Защо?
— Защото сериалът е блестящ. Поколенията се менят, а хората пак гледат Пол Хенинг и Шъруд Шварц, и Норман Лиър, ами Мани Стайлс! Мен ако питате, той е невъзпятият гений на телевизионните сериали от шейсетте години. И другите му поредици са силни, но изобщо не могат да се мерят със „Солникови и Пиперкови“ и „Коткови и Мишкови“.
— Срещали ли сте някога Мани? — поинтересувах се аз.
Само като чуех името му, и на бузата ми се появяваше нервен тик. Беше създал и продуцирал „Солникови и Пиперкови“ (колкото до „Коткови и Мишкови“, човек може да каже само едно: пълна боза) и до него Джак Рипън приличаше на Жана д’Арк. Когато бях на шестнайсет години ми предложи моя си телевизионна поредица, стига да муча като крава и от време на време да му правя по някоя и друга свирка.
— Познавате ли някого, който да е познавал Мани?
— Уви, не — отвърна момичето и въздъхна. — Жалко, че умря, исках да поговоря с него във връзка с дисертацията си.
Никога през живота си не бях чувал в делничен разговор някой да употребява думата „уви“ и предпазливо реших да подмина без коментар „жалко“-то.
— Дисертация ли? — възкликнах аз и вдигнах вежда, като се опитвах да се преборя с тика. — Значи ще ставате докторка на науките?
— Нещо такова. В института „Аненбър“ към Университета на Южна Каролина. Във факултета по комуникации. Дисертацията е озаглавена „Земи на истината, острови на мечтите: американският семеен сериал, 1951 — 1981 година“. Догодина издателството към университета „Дюк“ смята да я издаде. Не е зле, нали?
— Моите поздравления! Значи сте доктор Артър?
Тя ме погледна недоумяващо, после почука върху табелката с името и се засмя.
— Да, докторка съм. Но не Артър. Името ми е Кендъл. Кендъл Арло.
Протегна ми ръка и аз я поех, макар че сега вече ми се видя смешно да се здрависваме.
— А коя е Б. Артър?
— Известна е най-вече като звездата в „Мод“, своеобразно продължение на „Всички в семейството“. В „Златните момичета“…
— Не, питах ви за това тук… — посочих аз табелката върху писалището.
Момичето сви загадъчно рамене. Усмихна се и макар да продължи да ме гледа замечтано и унесено, изпитах чувството, че съм препарирано животно в стъклената витрина на музей. А отпред се мъдри табелка „Човек от времето на телевизионните сериали“ или нещо пак толкова плиоценно.
— Долу ми казаха, че вероятно ще ми помогнете с едни данни, които ми трябват.
— Ама разбира се. Нали това ми е работата! За мен ще бъде удоволствие да направя нещичко за Санди Солников.
Аз се понамръщих и момичето, изглежда, го забеляза, защото поруменя. Усмихнах й се — да й покажа да не се притеснява.
— Търся информация за една малка киностудия — „Небесно псе“.
— Каква информация? — попита момичето.
Изведнъж стана много по-сериозно.
— Всякаква. Например законна ли е. Има ли някакви жалби и оплаквания срещу нея? Някакви проблеми? На драго сърце ще чуя и някоя и друга клюка.
Младата жена се облегна на стола, разпери лакти, сложи длани зад главата си и вперила поглед в тавана, изпъчи гърди. Ако го бе направил всеки друг, щях да го приема като предизвикателство, но при нея движението изглеждаше съвсем невинно и подсъзнателно. Тя се сгърби, облакъти се върху писалището и ме погледна донемайкъде сериозно.
— Мога ли да ви питам нещо, Марти?
— Ама разбира се! — отвърнах аз и също се наведох напред, да съм по-близо.
— След като се снимахте като гостуваща звезда в „Стая 222“, не се ли опитаха да ви привлекат и за други серии?
Облегнах се и въздъхнах.
— Да, опитаха се — отвърнах без заобикалки, — но агентът ми нещо не се разбра с тях.
Арло кимна умислено. Понечих да стана, когато младата жена ми рече:
— Гледайте да не се забърквате с „Небесно псе“.
Пак седнах на канапето и забелязах, че момичето е притеснено.
— Защо? Какво знаете?
— Чувала съм само лоши неща за „Небесно псе“, Марти. Това не е киностудията, която ще ви върне в Индустрията.
— Защо? Както личи, не си знаят парите.
Арло кръстоса ръце върху гърдите си и поклати глава.
— Просто ми повярвайте. Не разполагаме с никакви данни за киностудията, нея я няма дори в официалните регистри, но нали знаете, хората шушукат. Тези неща няма как да се докажат, не бих искала и да се разчува, че съм ви ги казала, но…