Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
— Добре, добре — рекох припряно, — никога не съм разговарял с вас. — Момичето обаче продължи да се колебае. — Много ви моля! Трябва да разбера.
— Почти никой не е чувал за киностудията. Аз обаче съвсем целенасочено си поставих за задача да поразуча.
— И?
— И както личи, косъмът им не е чист. Снимат реклами за отвъдокеански клиенти, най-вече за „Пасифик Рим“. Има голямо търсене на реклами с американски лица и тела. Особено пък японците — те направо си мрат за американски хубавелки и хубавци. Падат си по американските знаменитости — хора, които тук изобщо не могат да мечтаят да застанат пред камера, там се скъсват да снимат реклами, стига, разбира се, да не са изроди.
Момичето млъкна, аз кимнах, за да го насърча.
— Мълви се — продължи то, — че в тази киностудия снимат и други неща. Вероятно със същите актьори. Все филмчета, в които… в които просто не си представям как Санди Солников ще поиска да участва.
— Порно — допълних аз.
Момичето кимна и сниши тон.
— Имах един познат в Университета на Южна Калифорния. Следваше продуцентство в кинофакултета. Веднъж на един купон ме сваляше — изфука се, че го били наели на договор в киностудия на име „Небесно псе“. Въобразяваше си, че щом режисира порнография, начаса ще му бутна. Беше пийнал и се впусна да ми разказва всичко до най-ужасните подробности. Щях да си изповръщам червата. Видях го след ден-два и той ми каза да съм забравела какво ми е разправил. Бил си изсмукал всичко от пръстите. Но останах с впечатлението, че се притеснява, задето се е раздрънкал повече, отколкото трябва. Сега работи за „Дисни“, има договор за три филма.
— Имате ли представа кой ръководи „Небесно псе“?
Жената поклати категорично глава.
— Не, никаква. Знам тези неща само покрай онова момче от кинофакултета. Но ако студията е регистрирана, все ще откриете нещо в окръжната администрация.
— А какво ще ми кажеше за „Усмихнатото хлапе“?
Арно ме зяпна като попарена и се хвана за главата.
— Какво има? — попитах я.
— Вие какво, решили сте съвсем да ме ошашавите ли?
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че между двете киностудии разликата е от небето до земята. „Усмихнатото хлапе“ е собственост на Джак Рипън. Много засукана и претенциозна киностудия.
— А това какво точно означава?
— Ами че Рипън й трепери като на писано яйце — гордее се с нея като със своя рожба. „Усмихнатото хлапе“ всъщност е едва ли не само име, но Рипън използва киностудията, за да осъществява проектите, които са му най-свидни на сърцето. — Тя отново сниши тон. — В случай че Рипън изобщо има сърце. При всички положения киностудията не е просто поредната дъщерна фирма на „Рипън Ентъртейнмънт“. Рипън следи отблизо всичко в нея. Ако се вярва на слуховете, според условията в договора за продажбата на „Рипън Ентъртейнмънт“ той си запазвал последната дума за всичко, засягащо „Усмихнатото хлапе“.
— Че кой купува компанията на Рипън? — ахнах аз.
— Японците, разбира се. „Йошитоши Интернешънъл“. Една от компаниите чудовища. Сделката още не е приключена, но можем да я броим за такава. Така поне твърдят. Остава само властите да дадат съгласие, но инак всичко е уточнено. Рипън ще прибере в джоба си един милиард.
— Виж ти! — възкликнах аз.
— Какво има да виждам? „Усмихнатото хлапе“ свързано ли е по някакъв начин с „Небесно псе“?
— Не — отвърнах аз може би прекалено бързо. Ухилих се. — Просто обмислям всички възможности.
— Чуйте, Марти. Ако ви се е отворил случай да работите с „Усмихнатото хлапе“, хич не се колебайте. Няма какво да умувате. Точно както и през ум не бива да ви минава да се захващате с „Небесно псе“. Ако искате отново да пробиете, най-подходящата киностудия наистина е „Усмихнатото хлапе“.
— Не мисля, че скоро пак ще се изявявам като актьор.
— Бих могла да ви помогна — каза младата жена. Погледнах я донякъде изненадано. — Познавам хора, които на драго сърце ще ви уредят роля. Много ще се радвам да съм ви от полза.
Изглеждаше толкова искрена, че се почувствах поласкан.
— Няма нужда, но съм ви признателен — усмихнах й се. Момичето пак се изчерви и извърна поглед. — Признателен съм ви и че ми отделихте толкова време.
Тя поклати глава — да не съм се притеснявал. Ръкувах се за довиждане и понечих да си тръгна, когато се сетих нещо.