Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Мъжът тръгна към къщата с бързи крачки — бе удивително енергичен за теглото си — и ѝ подаде ръка.
— Добър вечер. Или по-скоро добро утро. Бернт Янсон.
Елви пое ръката му, топла и силна, поклони се леко и се представи:
— Елви Лундберг.
Бернт поздрави и Флора, преди да продължи:
— Работя като свещеник в болницата в Худинге, но тази вечер съм дежурен в линейката.
След тези думи на лицето му се изписа сериозно изражение.
— Как приемате случващото се?
— Ами — отвърна му Елви, — доста добре.
Бернт кимна, но не каза нищо. Остави Елви да продължи. Тъй като тя не го стори, той отново взе думата.
— Доста странна история, нали? Повечето хора намират случващото се за ужасно зловещо.
Елви нямаше какво да добави. Всъщност я интересуваше един-единствен въпрос и тя му го зададе:
— Как е възможно?
— Да — започна Бернт. — Всички това се питат, което си е напълно естествено. За жалост не мога да ви дам никакъв отговор.
— Но вие трябва да знаете!
Елви повиши глас, а Бернт поклати озадачено глава.
— Какво… искате да кажете?
Елви погледна Флора, очевидно забравила, че няма смисъл да очаква подкрепа по този въпрос точно от внучката си. Това я подразни още повече. Тропна с крак по тротоара и рече високо:
— Нима си позволявате да стоите пред мен в качеството си на свещеник от Шведската протестантска църква и да ми обяснявате, че не знаете какво се случва? Ако носите Библията си, ще ви покажа.
Бернт вдигна ръка пред себе си, за да се защити.
— Аха, ето какво имате предвид…
Флора ги остави и влезе в къщата. Елви дори не я забеляза.
— Да, точно това имам предвид. Едва ли смятате, че това е просто някакво чудо… като например сняг през юни. А? В последния ден мъртвите ще се изправят от гробовете си…
Бернт сключи ръце в опит да я успокои и рече:
— Е, може би е малко рано да говорим по… тези въпроси.
После огледа улицата, почеса се по врата и продължи:
— Но, разбира се, не изключвам възможността случващото се да има по-дълбок смисъл.
Елви не се предаде.
— Нима не го вярвате? — попита тя.
— Ами… — Бернт погледна към линейката, пристъпи малко по-близо към Елви и прошепна в ухото ѝ: — Да, да, вярвам го.
— Ами защо не го кажете тогава.
Бернт се върна на предишното си място. Изглеждаше доста по-спокоен, но продължи да шепне:
— Е, защото подобно изказване би разбунило доста духове в настоящия момент. Не затова съм изпратен тук. Доста хора биха се обидили, ако започна да им проповядвам вярата… в настоящата ситуация.
Елви го разбираше. Може и да намираше в поведението му лека проява на страхливост, но през тази нощ повечето хора едва ли искаха да чуят за края на света.
— Значи вярвате… — продължи Елви, — че Христос ще възкръсне от мъртвите. И във всичко останало. Вярвате, че ще се случи.
Този път Бернт не можа да се сдържи. На лицето му цъфна огромна радостна усмивка и той прошепна:
— Да, вярвам!
Елви се усмихна. Вече не беше сама.
Медиците излязоха на стълбата с Туре. Трудно им бе да скрият отвращението си. Когато се приближиха, Елви разбра защо. На ризата му, около гърдите, имаше голямо жълто петно, а от тялото му се носеше миризма на развалено. Бе започнал да се размразява.
— Аха, ясно — рече Бернт. — Това е…
— Туре — обясни му Елви.
— Добре. Туре.
Флора излезе след тях. Бе взела дрехите и чантата си от спалнята. Приближи се до Бернт и го огледа набързо от глава до пети. Бернт стори същото. Погледът му се спря за миг върху щампата на „Мерилин Менсън“, а Елви скръсти ръце на гърдите си и се опита да внуши на внучката си със силата на мисълта, че това не е подходящ момент за водене на спорове по теологични въпроси. Но Флора очевидно се интересуваше от чисто практичната страна на нещата.
— Какво правите с тях? — попита тя.
— За момента… ги водим в „Дъндерид“.
— А после? Какво ще правите после?
Туре вече бе вкаран в линейката и Елви се намеси:
— Флора, имат много работа…
Флора се обърна към Елви.
— Не ти ли е интересно? Не искаш ли да знаеш как ще постъпят с дядо?
— Ами… — Бернт се прокашля. — Това е напълно естествен въпрос. Работата е там, че не знаем. Но мога да ви уверя, че няма да им правим нищо.
— Какво имате предвид? — попита Флора.
— Помислих си, че… — Бернт свъси вежди. — Не съм сигурен за какво точно си мислиш, но предположих…