Когато мъртвите се пробудят

Флора откъсна още една ябълка и отново я хвърли, но в друга посока. Този път не уцели ничий покрив.

— Флора…

Елви се опита да хване ръката на внучката си, но тя я дръпна.

— Не разбирам — продължи Флора. — Вярваш, че това е Армагедон, нали? Не съм запозната с притчата, но се очаква мъртвите да се събудят, седемте печата да се счупят, с други думи, пълна програма. А след това настъпва краят, нали?

Въпреки огромното си нежелание да приеме думите, с които Флора изрази вярата ѝ, Елви ѝ отвърна с „да“.

— Добре. Е, аз не съм на същото мнение, но ако наистина вярваш в това, то какво значение има някаква ябълка, захвърлена по покрива на съседите?

— Трябва да проявяваш уважение, Флора. Моля те, успокой се.

Флора се разсмя с глас. После прегърна Елви и я залюля напред-назад, сякаш бе малко дете, което нищо не разбира. Елви бе достатъчно силна, за да го понесе. За да я остави да я полюлее.

— Бабо, бабо — прошепна Флора, — вярваш, че със света е свършено, а ми казваш да се успокоя.

Елви изсумтя. В това нямаше нищо смешно. Флора я пусна, пристъпи крачка назад и притисна длани една към друга, като за индийски поздрав.

— Както сама каза по-рано, не споделям вярата ти. Но в едно съм сигурна, това ще доведе до дяволска бъркотия. Да беше чула само операторката на „Бърза помощ“. Говореше така, сякаш зомбитата ѝ дишаха във врата. Ще настъпи истински хаос, всичко ще се промени и това ме радва.

Линейката се промъкна до къщата им тихо като крадец. Без сирени и дори без светлини. Плъзна се безшумно по алеята, предните врати се отвориха и двама души в светлосини ризи излязоха навън. Елви и Флора ги посрещнаха.

Наближаваше един и половина и мъжете имаха съвсем изтормозен вид. Вероятно ги бяха вдигнали от леглата, за да тръгнат да прибират мъртвите. Медикът, който слезе от страната на шофьора, кимна на Елви и посочи с пръст къщата.

— Там ли е?

— Да — отвърна му Елви. — Затворих го… в спалнята.

— Не сте единствената, повярвайте ми.

Сложиха си гумени ръкавици и продължиха нагоре по стълбите. Елви не знаеше какво да прави. Дали да ги последва вътре и да им помогне, или просто да не им се пречка?

Остана на улицата, пристъпвайки от крак на крак, когато задната врата на линейката се отвори и навън излезе още един мъж. Той изобщо не приличаше на медиците. Беше по-възрастен, по-пълен и носеше черна риза. Спря се за миг до линейката и огледа околността. На лицето му се изписа пълно задоволство. Може би бе седял затворен в колата твърде дълго.

Когато се обърна към къщата, Елви забеляза белия четириъгълник на яката на ризата му, затова изтри ръце в халата си и се приготви да го поздрави. Флора дори подсвирна с уста, но баба ѝ не ѝ обърна внимание. Това бе важно.