Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
Две циганчета, момче и момиче, се опитаха да им продадат фигурка на слон.
– Истинска слонова кост – посочиха те към бивните на слона. – За вас ще направим намаление. – Макар децата да бяха дребни, втренчените им погледи я притесниха.
– Да вървим – каза тя на Ханс. Той постави ръка на топлия ѝ, мокър кръст. – Трябва да полегна.
Когато обаче се прибра, Грета я чакаше и отново я настани на дивана.
– Не мърдай. Още не съм приключила с портрета.
На следващия ден отидоха до Вилфранш по живописния път с кабриолета на Ханс, изпод чиито колела хвърчаха камъчета и падаха в морето.
– Другия път да доведете и Айнар! – провикна се Ханс, а гласът му бе дрезгав, както когато беше момче. – Дори той заслужава ваканция!
Топлият вятър духаше в лицето на Лили и в късния следобед отново се почувства отпаднала. Наложи се Ханс да наеме стая и хотел, за да може тя да полегне.
– Аз ще сляза долу да пийна кафе – рече той.
По-късно Лили излезе от тясната стаичка и отиде при Ханс и ресторанта на хотела. Още бе сънена и каза само:
– Понякога не знам какво ми става.
При една от другите им разходки с колата Лили и Ханс отидоха до Ница, за да разгледат картините по антикварните магазинчета.
– Грета защо никога не идва с нас? – попита Ханс.
– Заета е, рисува – отвърна Лили. – Работи повече и от Айнар. Един ден ще се прочуе. Ще видиш.
Ханс я слушаше внимателно и Лили се удиви, че мъж като него изобщо се интересува от мнението ѝ. На една от сергиите, където продаваше жена с мек бял мъх по брадичката, Лили намери погребален портрет на млад мъж със странно оцветени бузи и затворени очи. Купи го за петнайсет франка, а Ханс на свой ред го откупи от нея за трийсет и я попита:
– Днес по-добре ли се чувстваш?
Всеки ден, преди да излезе с Ханс, Лили позираше на дивана. Държеше в скута си книга за птиците във Франция или Едвард IV, защото ако седеше с празни ръце, непрекъснато ги помръдваше нервно. С изключение на шума от улицата, в апартамента бе напълно тихо, а часовникът цъкаше толкова бавно, че поне веднъж всеки следобед Лили ставаше, за да провери дали е навит. След това излизаше на терасата и чакаше Ханс да дойде. Той бе започнал да се провиква от улицата: "Лили, слизай!", и тя слизаше тичешком от седмия етаж, тъй като нямаше търпение да чака асансьора.
Но преди Ханс да пристигнеше, Грета плясваше с ръце и казваше:
– Чудесно! Задръж това изражение, точно то ми трябва. Лили чака Ханс.
Един ден Лили и Ханс седяха на външна маса в кафенето до стълбите на "Сен Мишел". Пет-шест мърляви циганчета дойдоха при тях и им предложиха да си купят картички – оцветени с моливи снимки на изгледи от Лазурния бряг. Ханс купи няколко на Лили. Беше задушно и слънцето напичаше във врата ѝ. Бирата в чашата ѝ започваше да потъмнява. Срещите с Ханс през последната седмица я изпълваха с надежди и тя се чудеше какво ли мисли той за нея. Бяха се разхождали по кея, хванати под ръка. Ханс със загадъчните си усмивки, с широките ленени ризи с мургавата кожа, потъмняла още повече под лъчите на августовското слънце, с момчешкия прякор "Орехчето", бе опознал Лили, а не Айнар. Не бе виждал Айнар от детските си години! Лили, а не Айнар, бе чувствала мазолестите му пръсти по кожата си.
– Много се радвам, че се срещнахме – каза тя.
– Аз също.
– И че успяхме да се опознаем.
Ханс кимна. Той разглеждаше картичките и показваше на Лили онези, които най-много му харесваха – казиното, цитрусовите насаждения в подножието на хълма.
– Да, ти си прекрасно момиче Лили. Един ден ще направиш някой мъж много щастлив.
В този момент обаче Ханс явно осъзна какво изпитва Лили, защото остави цигарата и картичките и каза:
– О, помислила си, че ние с теб... Много съжалявам. Но аз съм прекалено стар за теб, Лили. А и с годините се превърнах в голям мърморко. Заслужаваш някой по-добър.
Разказа ѝ за момичето, което бе обичал и изгубил. Майка му забранила да се връща в Синия зъб, когато Ингрид забременяла. Преместили се в Париж, в апартамент срещу Пантеона. С изключение на растящия корем, Ингрид била кльощава, с лунички по ръцете. Един августовски следобед, подобен на днешния, отишли на плаж край река с каменисто корито и плаващи по водата жълти листа. Ингрид нагазила в реката и разперила ръце, за да пази равновесие. Ханс я гледал от брега и ядял шунка. Но изведнъж Ингрид стъпила накриво, извикала и течението я повлякло.