Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
Не бе разказвала на Айнар за пожара в ателието на Теди на улица "Колорадо". В предната част, която служеше за приемна имаше камина, облицована с оранжевите плочки на Теди. Един ден през януари Грета реши да почисти и натика коледните венци в огнището, където гореше слаб огън. От сухите борови клонки се разнесе гъст бял пушек. След миг се чу силен пукот и Теди дотича от работилницата в задната част. Застанал на двукрилата врата, по лицето му се четеше въпроса "Какво правиш?". Пламъците лумнаха и облизаха облегалката на плетения люлеещ се стол.
Само след миг цялата стая гореше. Теди избута Грета на ули- цата. Едва бяха излезли на тротоара, когато стъклата на прозорците се пръснаха. Грета и Теди изскочиха на платното сред натовареното движение. Шофьорите на колите забавиха ход ококорени, а конете, подплашени от горящата сграда, се втурнаха да бягат и повлякоха след себе си клатушкащи се каруци. Грета ужасно се засрами. Всяко извинение би прозвучала кухо, каза си тя, докато пламъците се издигаха по-високо о уличните лампи и телефонните жици, които обикновено висяха натежали от накацалите по тях сойки. Страховита гледка, и Грета успя да промълви само:
– Какво сторих?
– Ще започна наново – рече Теди. В ателието целият му труд, стотиците вази и плочки, двете пещи и шкафът с поръчките избухнаха на хиляди парченца. Безполезното извинение преседна в гърлото на Грета. Сякаш се бе залепило за езика ѝ като кубче лед, което не искаше да се разтопи. В продължение на няколко минути не успя да издума нищо, докато покривът не се срути с лекота като пламтящ чаршаф.
– Стана неволно. – Чудеше се дали Теди ѝ вярва. Когато към тях се приближи репортер от "Американ Уийкли", затъкнал молив в колана си, Грета се запита дали изобщо някой в Пасадена ще ѝ повярва.
– Знам – не спираше да повтаря Теди. Той я хвана за ръка и ѝ даде знак да замълчи. Двамата гледаха как цялата фасада се срутва сред пламъците. Гледаха как пожарникарите размотават дългия маркуч. Стояха безмълвни, докато в гърлото на Теди не се надигна влажен хрип и той се разкашля зловещо.
ДЕВЕТА ГЛАВА
КОГАТО АЙНАР Я ПОПИТА, Грета му разказа неща, които той не помнеше.
– Не помниш ли, че го помоли да се срещнете отново? – каза тя на сутринта.
Айнар си спомняше само част от предишната вечер. Когато Грета му каза, че на раздяла Лили се надигнала на пръсти и целунала Ханс, Айнар така се смути, че седна на терасата и близо час се взира смълчан навън. Струваше му се невъзможно. Имаше чувството, че изобщо не бе присъствал на вечерята.
– Ханс се зарадва да се запознае с Лили. А и говореше с такава топлота за Айнар. Няма търпение отново да се видите. Нищичко ли не помниш? – попита Грета, която бе спала неспокойно. Очите ѝ изглеждаха хлътнали. – Обеща му, че днес Лили пак ще се срещне с него.
– Не съм му обещавал аз, а Лили – отвърна той.
– Да. Лили обеща. Все забравям.
– Ако не ти е приятно тя да идва, защо не ми каза?
– Не, нямам нищо против, просто... Не знам какво да правя с нея. – Грета се обърна на дивана и започна да подръпва мидичките по китайския параван.
– Нищо не можеш да направиш. Не виждаш ли?
Айнар не разбираше защо Грета не може просто да остави Лили да идва и да си отива, без да се тревожи толкова. След като нямаше нищо против, защо се притесняваше? Защо не можеше да посреща Лили, когато тя идваше да позира, без да казва нищо? Защо не спираше да задава въпроси – да не говорим за погледите, които хвърляше, – когато Лили излизаше и се прибираше. Понякога само при мисълта, че Грета е от другата страна на вратата и чака Лили да се прибере, го изпълваше такъв гняв, че се потеше под мишниците.
Но Айнар осъзнаваше, че двамата с Лили се нуждаят от Грета.
Ханс имаше среща с Лили в четири часа пред казиното на крайбрежната алея до каменистия плаж. Грета рисуваше в хола. Айнар се опитваше да рисува във вестибюла с изглед към църквата "Сен Мишел", чиято червена фасада сутрин тънеше в сянка. През петнайсет минути Грета промърморваше "По дяволите" с точността на часовника над камината, който биеше на всеки четвърт час.