Момичето от Дания

– Ханс нищо не забеляза, а? – рече тя и скръсти ръце пред гърдите си, които изглеждаха по-малки от тези на Лили. На тавана на асансьора имаше две голи крушки и на светлината им, бръчките по челото и около устата на Айнар изпъкваха със събралия се по тях фон дьо тен. Адамовата му ябълка изведнъж се очерта над кехлибарения гердан. Замириса на мъж: от под мишниците и сгъвките на коленете се носеше влажният аромат на мокри листа.

Грета заспа, преди Айнар да си легне. Когато се събуди, за- вари до себе си Лили по комбинезон, загърната с чаршаф. Косата ѝ бе сплъстена, бе махнала грима, а на слабата светлина се виждаше леко наболата брада по бузите. Лили лежеше по гръб, чаршафът очертаваше малките ѝ гърди и издутината между краката. Лили досега никога не бе спала с Грета; бяха закусвали заедно по копринени халати с извезани жерави и бяха си купували заедно чорапи – Грета винаги плащаше като майка или бездетна стара леля. Но Айнар никога не си бе лягал облечен като Лили. И това ли бе част от играта? Трябваше ли да целуне Лили, както целуваше съпруга си?

Рядко правеха секс. Грета по принцип обвиняваше себе си, тъй като оставаше до късно да рисува или да чете, а когато най сетне се пъхнеше под завивките, Айнар вече спеше. Понякога го побутваше с надеждата, че ще се събуди. Но Айнар спеше дълбоко и скоро и тя заспиваше. Обикновено го прегръщаше и на сутринта се будеше с ръка върху гърдите му. Погледите им се срещаха в тишината на утрото. Често копнееше да го докосне и когато погалеше с ръка гърдите му, а после я плъзнеше към корема му, Айнар разтриваше очи и скачаше от леглото.

– Какво има? – провикваше се Грета след него, още омотана в чаршафите.

– Нищо – отвръщаше той от банята.

Когато все пак се любеха, по-често по инициатива на Грета, тя имаше странното усещане, че се случва нещо нередно. Сякаш вече не искаше да го докосва, сякаш той вече не бе нейният съпруг.

Лили се размърда до нея. Лежеше на една страна и тялото ѝ напомняше на Грета за дълга пружина, луничките по гърба сякаш я гледаха, както и единствената релефна бенка с формата на остров Шеланд, страшна и черна като пиявица. Изпод чаршафа се подаваше бедрото на Лили, заоблено като облегалката на дивана в хола. Откъде се взе тази извивка – приличаше на хълмовете, виещи се от италианската граница към Ница; на извивките на тумбестите вази, които Теди ваеше. Приличаше на женско бедро, което не принадлежеше на съпруга ѝ. Все едно в леглото до нея имаше непознат човек. Грета мисли за бедрото, докато зората не проникна през прозорците на апартамента и дъждът донесе хлад, който накара Лили да дръпне чаршафа до брадичката си, при което бедрото се скри под завивката. Отново заспаха, а когато Грета се събуди, Лили държеше две чаши с кафе. Усмихна се и опита отново да се пъхне под чаршафите, но разля кафето. Течността се стече по леглото към ръката на Грета, а Лили се разплака.

По-късно следобед, докато Айнар се преобразяваше в Лили в другата стая, Грета свали завивките от леглото, взе чаршафа, пропит с миризмата на Айнар, Лили и кафето, провеси го през перваза на прозореца и поднесе запалена клечка кибрит към края му. Искаше да го види как гори. След малко целият чаршаф пламна и Грета гледаше как горящите парчета хвърчат във въздуха сред струйки черен пушек, замислена за Теди и Айнар. Обгорените късчета плат се рееха и, подети от летния ветрец, кацаха сред лъскавите листа на лимоните и портокалите в парка. Една жена се провикна от улицата, но Грета не ѝ обърна внимание, а само затвори очи.