Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— Как е разбрал за сватбата? — попита Грегори.
— Не знаем. Само тези, които бяха поканени знаеха за нея. После, този следобед, отец Андрю се обади на Роман и му каза, че Шон Уилън заплашвал да атакува всяка църква в града, ако допуснат вътре демонични създания.
— Чакай малко — прекъсна ги Дарси. — Да не би да казваш, че бащата на Шана знае за вампирите?
— Да — въздъхна Конър. — Предполагам, че няма да навреди да й кажем. Шон Уилън е действащ агент на ЦРУ и оглавява операция, наречена „Коловете“. Основното им предназначение е да унищожат всички вампири.
Дарси остана с отворена уста.
— Това е ужасно.
— Какво е това ЦРУ? — попита принцеса Джоана.
— Ще ти обясня по-късно — отговори й Грегори.
Дарси сведе поглед към ръцете си в скута. Сега имаше двама врагове — Истинските и група от агенти на ЦРУ, наречени „Коловете“. Горката Шана се омъжваше в много опасен свят. Не беше учудващо, че Ангъс Маккей й беше предложил да я придружи до олтара и да играе ролята на неин баща. Нейният истински баща беше убиец на вампири. Каква ужасна бъркотия. До нея Грегори проговори.
— Аз все още не виждам как Шон Уилън е разбрал за сватбата. Почти никой не знаеше. Мислиш ли, че свещеникът…
— Не. — Конър поклати глава. — Отец Андрю стана добър приятел с Роман, откак прие неговата изповед. Той няма да каже на никого.
Грегори потри брадичка.
— Добре, някой е издал новината.
Дарси се замисли. Беше ли казала несъзнателно на някого? През последните два дни Корки Кърант я преследваше за информация относно сватбата. Корки и екипът й от „На живо с неживи“ бяха поканени на приема в Роматех, но Корки си умираше да заснеме на лента действителната церемония. Дарси беше отказала да издаде каквато й да е информация, защото беше сигурна, че Шана и Роман искат да разменят клетвите си в уединение.
И тогава си спомни. Мили боже, тя беше споменала за сватбата на Адам Олаф Картрайт. Беше забравила за това, или по-скоро даваше най-доброто от себе си, за да забрави за цялата среща. Особено се опитваше да избута от паметта си целувката му. Но все още се промъкваше в мислите й. Как можеше да забрави колко горещ и страстен беше той, колко отчаяно копнееше за неговата топлина и колко силно жадуваше да го види отново.
Е, какво като му беше споменала за сватбата? Той не познаваше Шана или Роман. Беше обикновен човек, който дори не знаеше, че вампирският свят съществува.
Внезапно й стана студено и тя потрепери. А ако грешеше?
Глава 7
Когато пристигнаха в Роматех, булката и младоженецът вече бяха женени. Тази новина накара повечето дами от бившия харем да тръгнат бавно и уморено към двете кръгли маси в далечния край на голямата зала. Те седнаха нацупени и непрестанно хвърляха сърдити погледи към булката. Шана беше в другия край на залата със съпруга си и бъбреше щастливо с майката на Грегори.
С дяволита усмивка Грегори се отправи към тях.
— Нека да поздравим Роман, че му отне петстотин години да си намери булка.
— Сигурна съм, че смята, че чакането си е заслужавало. — Дарси го последва заедно с Маги и Ванда.
Грегори погледна към бившия харем, който се спотайваше в ъгъла.
— Живеят заради купона, нали? Все още ли отказват да се появят в риалити шоуто?
— Страхувам се, че да — въздъхна Дарси. Поне броят им намалява. Две от жените решиха да отидат в Париж и да станат модели. А друга ги шокира като им съобщи, че ще избяга с тайния си любовник. Тъй като за момента само Маги и Ванда бяха въвлечени в шоуто, Дарси имаше нужда всяка останала жена да участва.
Но те всички отказваха.
Грегори поздрави Радинка с целувка по бузата.
— Мамо, не трябва да стоиш права. Седни.
— Добре съм. — Радинка нагласи вратовръзката на сина си. — Не се тревожи.
Дарси прегърна Радинка.
— Толкова е хубаво да те видя отново.
— Нашата Дарси, телевизионен режисьор! — Радинка радостно й се усмихна. — Толкова съм горда с теб.
Дарси почувства как топлината плъзва по бузите й.
— Благодаря, че се обади на агенцията за таланти вместо мен.
— Бях щастлива да помогна. Винаги съм знаела, че ще бъдеш благословия за всички ни. Не го ли казах? — Радинка почука с пръст по слепоочието си, което беше нейният начин да напомни на всички, че може да предсказва бъдещето и освен това, никога не греши.