Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
Той я бутна по рамото. Тя се препъна настрани със смях.
— Само те попитах дали си я целунал.
— Ах. — В такъв случай, той определено я беше намуцунясал. И изобщо не беше гадно.
— Е? — Ема забърза крачките си, за да върви заедно с него. — Целуна ли я?
— Уповавам се на Петата поправка.
— Целунал си я!
— Не съм казал това.
Тя изсумтя.
— Да се уповаваш на Петата поправка е все едно да признаеш вина.
— Тук сме невинни, докато не се докаже вина. Вие британците сте наобратно.
Тя се ухили.
— Но аз съм права, нали? Ти си я муцунясвал?
Той продължи да върви.
— Трябва да внимаваш, Остин. Какво наистина знаеш за нея, освен факта, че общува с врага?
— Правя малко проучване за нея. И освен това, ние имаме… връзка. Мога да вляза в ума й много лесно, и повярвай ми, там няма никакво зло.
— Мразя да ти развалям настроението, но ако знае, че четеш мислите й, може да манипулира какво да виждаш.
— Тя не знае, че съм прониквал в мислите й. Напълно невинна е. — Остин спря и погледна надясно. На слабата светлина, той можеше да види очертанията на дървета и един голям камък. — Като говорим за невинни, чу ли някой да плаче?
— Не съм сигурна. — Ема се завъртя и огледа заобикалящата ги среда.
Остин се заслуша внимателно, но успяваше да долови само шумоленето на листата от вятъра и напрегнатото дишане на Ема. Затвори очи и се концентрира. Нападателят лесно можеше да заглуши виковете на жертвата си, но тя все още можеше да вика в ума си. Преди време в Източна Европа, беше намерил група жени и деца в подземна зала за мъчения, като се беше настроил да долавя мълчаливите писъци от вътрешна болка.
О, боже, помогни ми!
— Ето там. — Остин посочи големия оголен гранитен блок. От отдалечената страна бе нападната някаква жена. Извади револвера си и даде знак на Ема да отиде надясно. Тя тръгна тихо, издърпвайки дървен кол от чантата си.
Той се придвижи покрай скалния блок, но спря, когато чу женско скимтене. Страхотно. С неговия късмет щеше да попадне на двойка любовници. Той скочи иззад камъка, насочил пистолет към тях. Майко мила, това беше нещо истинско. Два мъжки вампира бяха приковали жена към камъка. Единият я хапеше по врата, другият издърпваше панталоните й надолу по краката. Копелета!
— Освободете я! — Той се приближи бавно, пистолетът му не помръдваше.
Вторият вампир се отдръпна от панталоните на жената и се обърна да погледне Остин. Остави ни, смъртна отрепка, и забрави какво си видял.
За щастие, мисловната команда на един вампир имаше малък ефект върху Остин. Той я чу и я отхвърли настрани.
— Няма да си тръгна. Но ти ще го направиш. Завинаги.
Вампирът се засили към него със свистене.
— Как смееш да не ми се подчиняваш? Ти, глупак такъв, не можеш да ни спреш.
— О, така ли? — Остин отбеляза руския акцент на вампира, докато се прицелваше и натисна спусъка.
Вампирът потрепери и сграбчи рамото си, където кръвта се процеждаше от раната. Лицето му се изкриви от болка.
— Какво си направил?
— Използвах сребърни куршуми. Причиняват доста болка, нали?
Вампирът изръмжа и скочи напред. Остин стреля отново и вампирът падна на колене. Междувременно, другият отдръпна зъбите си от врата на жената и се обърна към Остин.
— Ти, мръсен сволоч11 — извика той и издърпа момичето пред себе си за защита. — Мислиш, че няколко сребърни куршума ще ни спрат?
Остин изруга тихо. Не можеше да стреля, докато вампирът използваше жената за щит. Придвижи се бавно наляво, в търсене на удобна позиция за прицел.
Раненият вампир се издигна във въздуха и бавно се приземи на краката си. От двете му рани капеше кръв и той оголи зъби с ръмжене.
— Аз съм по-силен от теб. Не можеш да ме спреш.
— Може би не, но пък мога много да се забавлявам, докато опитвам. — Остин го простреля отново. Той изрева от болка и рухна върху земята.
— Сволоч! — Първият вампир тръгна към Остин, влачейки жената със себе си. — Ще умреш!
Неочаквано той спря рязко. През лицето му мина шокирано изражение, а след това и израз на болка. Освободи жената, която се свлече на земята. Изви гръб и изпусна дълъг стон, докато накрая тялото му се разпадна на прах.
Ема стоеше там, на неговото място, все още стискайки дървения кол, който беше забила в гърба му. Гледаше надолу към купчината прах пред черните й спортни обувки.
11
Измет (руски). — Б.пр.