Вампирите и градът

— Няма проблем — увери го Грегори. — Заемам се с това.

Дарси се обърна към Маги и Ванда.

— Чухте ли това? Имаме си пентхаус!

Маги изписка и я прегърна.

— Знаех, че ще се получи. Всичко се случва точно по начина, по който трябва.

Ванда се ухили.

— Това ще бъде толкова страхотно!

След като отново благодариха на Роман, Дарси и приятелките й се присъединиха към останалите дами от бившия харем.

— Чухте ли добрата новина? — Маги седна до принцеса Джоана.

— Моля ти се, какви добри вести можеш да донесеш? — Принцесата отпи малко Газирана кръв от чашата за шампанско. — Господарят има ли намерение да анулира сватбата?

— Не. — Ванда се стовари върху празен стол. — Роман е подписал договор за огромен пентхаус. И след като ще бъда част от риалити шоуто, ще живея там. Ще имам спалня само за себе си. И моя собствена баня. И джакузи.

— Мили боже — прошепна Кора Лий. Тя насочи обнадежден поглед към принцеса Джоана. — Това със сигурност звучи добре.

— Няма да се унижаваме по телевизията заради селяните — оповести принцесата. — Освен това, след като три от нас напуснат харема, скоро ще имаме повече стаи в къщата на Грегори.

— Точно така — съгласи се лейди Памела Смайт-Уортинг. Тя погледна с пренебрежение Дарси. — Предполагам, че ти и Маги ще се присъедините към този абсурден пентхаус.

— Вероятно. — Дарси зае последното свободно място на масата.

— Тогава у Грегори ще останем само четири — усмихна се самодоволно принцеса Джоана. — Ще ни бъде доста удобно.

Дарси простена уморено. Тези жени бяха толкова упорити. Щеше да има големи проблеми със Слай, ако не осигуреше бившия харем. Мрачните й мисли бяха прекъснати от звуците на музиката. Групата беше започнала да свири.

— Това не е ли същата група, която свири на бала за откриването? — попита Маги.

— Да. „Високоволтовите вампири“. — Ванда придаде пухкав вид на лилавата си коса. — Барабанистът е доста сладък, не мислиш ли?

— Хмм. — Маги го огледа. — Не толкова, колкото дон Орландо.

И съвсем не толкова сладък като Адам Олаф Картрайт. Дарси изстена мълчаливо. Този мъж продължаваше да нахлува в мислите й. Огледа стаята, проверявайки другите гости. Имаше няколко привлекателни мъже на приема — Жан-Люк Ешарп, Ангъс Маккей. Дори Грегори беше сладък, като по-голям брат. Но те не са Адам.

Боже, започваше да сравнява всички мъже, живи или неживи, с Адам Картрайт. И дори още по-зле, нито един от тези мъже не можеше да се сравнява. И как биха могли? Те бяха студенокръвни създания на нощта. Адам беше Аполон, богът на слънцето. Излъчваше топлина и страст. Беше жив.

И забранен.

Бе страдала прекалено много от въвличането си във вампирския свят. Отказваше да го причини на друг. Колкото и да желаеше щастие на Роман и Шана, не можеше да предскаже как ще върви подобна връзка. Тя въздъхна и проследи с поглед как Роман придружи булката си до дансинга. Той я взе в ръцете си. Двамата се гледаха с толкова много любов, че беше болезнено да ги наблюдаваш. Дарси се обърна настрани, чувствайки се гузно за изблика на завист, който се беше промъкнал в сърцето й.