Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— Мобилният й телефон е изключен — отговори Грегори. — Опитах се да се обадя на Ангъс, защото на него бе възложено да доведе Шана и майка ми тук, но той не отговаря. Нещо сериозно се е объркало.
Жените от бившия харем започнаха като обезумели да шепнат една на друга. Новината се разпростря из църковните пейки докато всички гости тихо обсъждаха въпроса. Дарси се запита дали Истинските стояха зад това. Те бяха група от вампири, които яростно мразеха Роман. И след като вярваха в свещеното вампирско право да се хранят от хора, те бяха отрекли синтетичната кръв на Роман и периодично правеха гадни неща, като да бомбардират Роматех Индъстрис.
Грегори въздъхна.
— Никой не си вдига проклетия телефон. Свещеникът не е тук. Не знам какво да правя.
— Знам какво се е случило! — Принцеса Джоана вдигна ръце триумфално. Пръстените й със скъпоценни камъни заискриха на светлината на свещите. — Сватбата е била отменена. Господарят е дошъл на себе си и е отхвърлил тази отвратителна смъртна жена.
Конусовидната шапка на Мария Консуела се залюля, когато тя закима ентусиазирано.
— Той е осъзнал колко по-нисша е тя. Дева Мария, беше отговорено на молитвите ми. — Тя вдигна броеницата си и целуна скъпоценния кръст.
— Изчакайте малко — намръщи им се Грегори. — Аз харесвам Шана.
— Аз също — застана Дарси в защита на булката.
— Ха! — Принцеса Джоана им се усмихна подигравателно. — Очаквах да застанете на нейна страна. Вие модерните типове винаги се държите заедно. Хленчите, че сте чувствителни към нуждите на другите хора и все пак не ви пука за нашето страдание. Тази смъртна мръсница открадна господаря ни и нашия дом!
— Мога да потвърдя… — Кора Лий отвори дантеленото си жълто ветрило. — Никога не съм била така унижавана през целия ми живот.
Лейди Памела Смайт-Уортинг извади носната кърпичка от копринената си чантичка и леко я допря до очите си.
— Да се понесе такова нещо бе прекалено ужасно. Ако не бях благословена с такава чудна физика, щях да си угасна в крайно отчаяние.
Просто продължи и угасни, помисли си Дарси със стон. Беше толкова изморена от безкрайните оплаквания на жените. Никога не им беше хрумвало в действителност да направят нещо относно съдбата си, освен постоянно да се оплакват.
Мария Консуела тракаше с мънистата на броеницата си.
— Този ужас дойде толкова неочаквано. Напомня ми на нощта, в която бях измъкната от стаята за мъчения на Испанската инквизиция.
— Свети Мария и Йосиф — прекръсти се Маги.
Ванда изсумтя.
— Никой не очакваше Испанската инквизиция.
Дарси извади поканата за сватбата от чантата си.
— Това е точното време и място — показа я тя на Грегори.
Той поклати глава. Церемонията трябваше да започне преди десет минути.
— Алилуя! — Кора Лий скочи на крака, кринолинът й се изду настрани достатъчно, че да покрие половината пейка. Русите й къдрици, събрани в кичури зад всяко ухо, подскачаха в ритъм с полата й. — Сватбата е отменена! Това означава, че можем да се върнем обратно в къщата на господаря.
— Ох, надявам се. — Лейди Памела притисна кърпичката към гърдите си, по-голямата част от които се подаваха от балната й рокля в стил от епохата на Регентството от намокрена розова коприна.
— Чакайте малко — предупреди ги Грегори. — Дръпнете си юздите и се обуздайте.
Мария Консуела се намуси.
— Кой би довел кон в църква? Колко варварско.
Грегори завъртя очи.
— Вижте, сигурен съм, че има разумно обяснение за това.
— Разумно? — Лейди Памела натъпка кърпичката обратно в чантичката си. — Единственият разумен начин на действие за Роман е да пропъди тази глупава смъртна жена и да я изпрати да опакова вещите си.
Кора Лий затвори ветрилото си.
— Тогава ще можем да получим обратно старите си стаи.
— Точно така! — Принцеса Джоана стана. — Предлагам да се пренесем обратно довечера.
— Чакайте! — Грегори извади мобилния си телефон от вътрешния джоб на смокинга си. — Ще се опитам да звънна отново. Първо трябва да разберем какво става. Така че, дами, успокойте се. Не започвайте да трупате бикините си.
Принцеса Джоана изсумтя и седна отново.
— Сякаш бих облякла подобно нелепо бельо.
— И таз добра. — Грегори отстъпи назад с потрепване. — Дори не искам да мисля за това. — Той набра номер в телефона си. — Трябва да ги разкараш от къщата ми — прошепна той на Дарси. — Не издържам повече.