Вампирите и градът
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Иванова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вампирите и градът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се. Но можеш да видиш колко са упорити. — Дарси ахна, когато забеляза Конър да влиза в църквата. Тя инстинктивно настръхна. Дъхът й заседна в белите й дробове, затруднявайки дишането й. Мили боже, мразеше начина, по който винаги реагираше, когато той се появеше. Бяха минали четири години и тя все още не можеше да остави онази ужасна нощ зад гърба си. Отвори уста да предупреди Грегори, но думите не искаха да се появят.
Конър говореше тихо на гостите. Някои реагираха като се втурваха навън през предната врата. Други използваха мобилните си телефони, за да се телепортират надалеч. Така че, беше ли истина, че венчавката е отменена? Беше ли размислила Шана относно сватбата с вампир? Дарси често се чудеше как подобна връзка може изобщо да се случи. Просто не беше честно да се въвлича някой в света на вампирите. Тя знаеше това прекалено добре.
— Хей, Конър! — Грегори махна на шотландеца да се присъедини към тях. — Какво става?
Дарси автоматично отстъпи назад, когато Конър се приближи. Сърцето й биеше толкова бързо в гърдите, че чак ехтеше в ушите й.
Шотландецът крачеше към тях, облечен в официална шотландска носия, която включваше бяла риза с дантелено жабо, черно сако и черна чантичка от кожата на мускатен воден плъх. Той се поклони леко на бившия харем.
— Дами. — Погледът му се спря за по-дълго върху Дарси.
Тя се обърна настрани, неспособна да срещне острите сини очи, които винаги я гледаха с нотка на съжаление.
— Имаме спешна ситуация — оповести Конър. — Иън и аз докарахме лимузина, за да помогнем с евакуацията на дамите. Трябва да напуснем незабавно.
— А какво става със сватбата? — попита Грегори.
— Ще обясня по-късно. — Конър посочи към предния вход. — Вашите животи може да са в опасност. Моля, придвижете се тихо и спокойно към изхода.
— Ияк! — Кора Лий повдигна кринолина си и се измъкна към предната врата. Останалите дами забързаха след нея. Дарси се позабави накрая на групата, така че да може да чуе разговора на мъжете. Чувстваше се неудобно да е толкова близо до Конър, но любопитството й беше по-силно. Разбира се, точно нейното невъзможно любопитство беше причината за кошмара й.
— Къде отиваме? — попита Грегори.
— Роматех — отговори Конър. — За приема.
— А майка ми? — попита Грегори. — Тя добре ли е?
— Радинка е добре. Тя е с Роман и Шана. Ангъс и Жан-Люк са там, така че имат достатъчно защита.
Защита от какво, почуди се Дарси. Сигурно от Истинските.
Грегори беше наел лимузина за нощта, след като нямаше как да разкарва наоколо десет жени в Лексуса си. Дори така беше доста тясно с всичките тези бални рокли. Бившият харем беше щастлив да се раздели на две групи — половината отидоха в наетата от Грегори лимузина, а останалите пътуваха в тази, която беше докарал Конър.
Грегори се качи в лимузината на Конър.
— Искам да знам какво става. — Той седна толкова близо до седалката на шофьора, колкото бе възможно.
Дарси също искаше да знае, така че се плъзна по дългата седалка, за да седне до Грегори.
Конър беше отпред на шофьорското място до Иън. Той се завъртя настрани, така че да може да види всички през отворения прозорец. Имаше шестима пътници отзад — Грегори, Дарси, Мария Консуела, принцеса Джоана, лейди Памела и Кора Лий.
— Дойде ли господарят на себе си и отмени ли сватбата? — попита принцеса Джоана.
— Не, милейди — отговори Конър. — Церемонията се извършва докато говорим. В тайна църква в Уайт Плейнс.
— Предполагам заради това не отговарят на телефоните си. — Грегори откопча сакото на смокинга си.
— Ох, глупости. — Кора Лий беше заела цялата задна седалка с кринолина си. — Сега няма да можем да се върнем обратно в къщата на господаря.
Лейди Памела притисна ръка към гърдите си.
— Вече съвсем мина границите на приличието. Казвам ви, това смъртно момиченце си играе с нас. Покани ни на церемонията, след което се измъкна да се омъжи някъде другаде.
— Тя е зла — обяви Мария Консуела. — Роман ще проклина деня, в който се е оженил за тази кучка Уилън.
— Достатъчно — извика Конър на дамите. — Шана не е виновна за проблемите тази нощ. Нейният баща е виновен за бъркотията. През целия ден той звъня в къщата на Роман, заплашвайки дневната стража и обещавайки неприятности, ако сватбата не бъде отменена.