Крахът на титаните [bg]

— Гледайте в краката си! — викна той, ала думите му се изгубиха в тътена на оръдията. Продължиха да тичат. Както обикновено, ранените трябваше да бъдат оставени на санитарите.

След миг, в десет без двадесет, оръдията млъкнаха.

Лудендорф беше изоставил старата тактика на неколкодневен артилерийски обстрел преди атака: това даваше на противника прекалено много време за докарване на резерви. Изчислено беше, че пет часа са достатъчни да объркат и деморализират врага и да не му позволят да се реорганизира.

„На теория“, рече си Валтер.

Поизправи се и затича по-бързо. Дишаше тежко, но равномерно, почти не се потеше, беше нащрек, ала спокоен. От сблъсъка с врага вече го деляха само секунди.

Стигна до британското телено заграждение. Не беше разрушено, но имаше отвори и Валтер поведе хората си през тях.

Ротните и взводните командири наредиха на войниците отново да се разгърнат. Изразяваха се повече с жестове, защото навярно се намираха достатъчно близо противникът да ги чуе.

„Сега мъглата е наш приятел и ни крие от враговете“, помисли Валтер и леко потръпна от задоволство. В този момент те можеха да очакват да ги връхлети пъклен картечен огън. Британците обаче не ги виждаха.

Валтер стигна до един участък, където земята беше напълно разровена от немските снаряди. В началото виждаше само кратери и камари пръст. После различи част от окоп и разбра, че е стигнал до британската линия. Но тя беше разрушена, артилерията беше свършила добра работа.

Имаше ли някой в този окоп? Никой не стреляше. Но най-добре беше да се провери. Валтер измъкна щифта на една граната и я метна в окопа като предпазна мярка. След като гранатата избухна, той надзърна над насипа. На земята лежаха няколко човека. Никой не помръдваше. Онези, които бяха оцелели от артилерийска огън по-рано, бяха погубени от гранатата.

„Засега имаме късмет“, каза си Валтер, „но да не очакваме да се задържи дълго.“

Той хукна край линията да провери останалата част от батальона си. Видя как петима-шестима британци се предават, с ръце върху каските с форма на супник, и без оръжия. В сравнение с немците, които ги вземаха в плен, те изглеждаха добре хранени.

Лейтенант фон Браун държеше пленниците на мушка, обаче Валтер не искаше офицерите му да губят време със затворници. Свали противогаза си, понеже и британците не носеха.

— Движение! — викна той на английски. — Натам, натам!

Сочеше към немските позиции. Британците вървяха напред и нямаха търпение да се измъкнат от сражението и да си спасят живота.