Крахът на титаните [bg]

Валтер погледна компаса, за да се увери, че продължават в западна посока. Не знаеше дали окопите, на които се натъкват, са съобщителни или снабдителни, така че тяхната ориентация не му говореше много.

Знаеше, че британците са последвали немския пример и са построили няколко линии окопи. Когато подмина първата линия Валтер очакваше скоро да попадне на добре укрепен окоп, наричан Червената линия, после — ако успееше да го преодолее — на около миля или повече в западна посока щеше да открие и друг окоп, Кафявата линия.

А след него чак до западния бряг лежеше само гола земя.

В мъглата напред почнаха да се взривяват снаряди. Определено не можеха да са изстреляни от британците — не биха стреляли по собствените си укрепления. Това трябва да беше втората вълна на немския бараж. Валтер и хората му рискуваха да изпреварят своята артилерия. Той вдигна предупредително ръце.

— Прикрий се! Предай нататък!

Войниците бяха стигнали до същия извод и нямаха нужда от заповед. Пробягаха няколко метра назад и скочиха в няколко празни окопа.

Валтер се въодушеви. Операцията се развиваше забележително добре.

На дъното на окопа лежаха трима британски войници. Двама не помръдваха, а третият стенеше. Къде ли бяха останалите? Сигурно бяха избягали. Или това можеше да се окаже отряд-самоубиец, останал да брани незащитимата позиция, за да даде време на отстъпващите си другари.

Единият от мъртвите британци беше необикновено висок и с големи ръце и крака. Грюнвалд начаса изу ботушите му.

— Моят размер! — обясни той. На Валтер сърце не му даде да го спре. Ботушите на ефрейтора бяха пробити.

Приседна да си поеме дъх. Проигра наум първата фаза на действията и прецени, че е нямало начин работата да се свърши по-добре.

След час немските оръдия отново млъкнаха. Валтер събра хората си и тръгнаха напред.

Докато се придвижваха по едно възвишение, Валтер чу гласове. Вдигна ръка и спря своите войници. Напред някой каза на английски:

— Мама му стара, нищо не мога да видя.

В акцента имаше нещо познато. Австралийски? По-скоро индийски.

— Ей, мътните да те вземат, щом не могат да те видят, не могат и да те гръмнат, бе — отвърна му някой със същото произношение.

В миг Валтер се пренесе в 1914 година, в голямото провинциално имение на Фиц. Така говореха слугите там. В това опустошено френско поле войниците пред Валтер бяха уелсци.

Горе небето като че просветля малко.