Крахът на титаните [bg]

Валтер отново беше разпределен на бойното поле. В момента всеки мъж трябваше да се бие за Германия, особено след смъртта на толкова много офицери. Дадоха му да командва Sturmbataillon — щурмово поделение — и премина курс по обучение в най-новата тактика заедно с хората си. Някои от тях бяха закоравели ветерани, други — мобилизирани от отчаяние момчета и възрастни мъже. Валтер ги обикна в хода на подготовката, но трябваше да внимава да не се привързва прекалено към хора, които би могъл да изпраща на смърт.

На същия курс по обучение бе и Готфрид фон Кесел, някогашният съперник на Валтер от немското посолство в Лондон. Въпреки лошото си зрение, Готфрид беше капитан в батальона на Валтер. Войната почти не бе намалила надутостта му на всезнайко.

Валтер огледа околността с бинокъла. Беше ясен, студен ден и се виждаше добре. На юг широката река Оаз течеше бавно сред мочурищата. На север плодородната земя беше осеяна със селца, стопанства, мостове, овощни градини и малки горички. На около миля на запад се намираше мрежата на немските окопи, а отвъд тях беше бойното поле. Тук земеделският пейзаж беше опустошен от войната. Голите житни ниви бяха осеяни с кратери като лицето на луната; от селата бяха останали само купчини камъни; овощните градини бяха унищожени, а мостовете — взривени. Ако фокусираше бинокъла внимателно, Валтер можеше да види гниещите трупове на хора и коне и стоманените черупки на изгорелите танкове.

Оттатък тази пустиня бяха британците.

Силен тътен накара Валтер да погледне на изток. Задаваше се машина, каквато той не беше виждал досега, ако и да беше чувал да се говори. Представляваше самоходно оръдие с гигантска цев и огневи механизъм, качено на шаси и с двигател от сто конски сили. Отблизо го следваше тежкотоварен камион, навярно пълен със съответните грамадни муниции. Подир първото оръдие идеха второ и трето. Артилеристите, които се возеха на оръдията, махаха с кепета, сякаш минаваха на парад на победата.

Валтер се оживи. Тези оръдия можеха да се местят бързо след започването на операцията. Щяха да окажат много по-добра подкрепа на настъпващата пехота.

Той беше чувал, че има и още по-голямо оръдие, което обстрелва Париж от шестдесет мили. Струваше му се почти невъзможно.

След оръдията се появи един Мерцедес 37/95, който определено се стори познат на Валтер. Колата свърна от пътя, спря на площада пред църквата и от нея слезе Ото.

Какво правеше той тук?

Валтер влезе обратно в кулата през ниската вратичка и заслиза бързо по тясната вита стълба. Корабът на изоставената църква беше превърнат в спално помещение. Валтер си проправи път сред навитите спални чували и обърнатите сандъци, ползвани от войниците за маси и столове.