Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Занесе изявлението на Луначарски, който даде знак на председателя. След няколко минути Каменев го покани и той се изправи и прочете думите на Ленин.
Всяко изречение беше посрещнато с шумно одобрение.
Председателят покани делегатите да гласуват.
Григорий най-после почна да разбира защо Ленин е щастлив. В отсъствието на меншевиките и есерите, болшевиките имаха смазващо мнозинство. Можеха да направят каквото пожелаят. Нямаше нужда от компромиси.
Делегатите гласуваха. Имаше само двама против.
Болшевиките разполагаха с властта и сега това беше узаконено.
Председателят закри заседанието. Беше пет сутринта в четвъртък, осми ноември. Руската революция победи. А болшевиките дойдоха на власт.
Григорий излезе от салона след грузинския революционер Йосиф Сталин и още един мъж. Спътникът на Сталин, също като повечето болшевики, носеше кожена тужурка и патрондаш, но нещо у него разтревожи Григорий. Когато онзи се обърна да каже нещо на Сталин, Григорий го позна. Беше потресен и ужасен.
Човекът беше Михаил Пински.
Беше се присъединил към революцията.
VI
Григорий беше изтощен. Не беше спал от две нощи. Имаше толкова много за вършене, че едва забелязваше отминаването на дните. Бронираната кола беше най-неудобното превозно средство, в което беше пътувал, ала по пътя към дома Григорий заспа. Когато Исак го събуди, той видя, че вече са пред къщата. Питаше се колко ли знае Катерина за последните събития. Надяваше се да не е много, за да си достави удоволствието да й разкаже за победата на революцията.
Влезе вътре и се запрепъва по стълбите. Под вратата се процеждаше светлина.
— Аз съм — каза Григорий и влезе в стаята.
Катерина седеше в леглото с мъничко бебе в ръце.
Григорий се изпълни с доволство.
— Родил се е! Колко е красив.
— Това е момиче.
— Момиче!
— Обеща ми, че ще си тук — обвинително рече Катерина.
— Не знаех! — Григорий гледаше детето. — Тъмнокоса е, като мен. Как ще я наречем?
— Пратих ти вест.
Григорий си спомни как часовият му беше съобщил, че някой го е търсил и е казал нещо за акушерка.
— Боже мой. Толкова бях зает…
— Магда помагаше за друго раждане. Наложи се да акушира Ксения.
Григорий се угрижи.
— Боля ли те?
— Разбира се, че ме боля — тросна се Катерина.
— Толкова съжалявам. Чуй това обаче! Имаше революция! Този път истинска — взехме властта! Болшевиките съставят правителство.
Той се наведе да я целуне.
— Така си помислих и аз — каза Катерина и извърна лице.
Двадесет и девета глава
Март 1918 година
I
Валтер стоеше на покрива на малка средновековна черква в селото Вилфранш-сюр-Оаз, недалеч от Сен Кантен. За известно време бе служило за зона за отдих на войските в немския тил; френското население се възползваше максимално от ситуацията и продаваше омлети и вино — когато такива се намираха — на завоевателите. Malheur la guerre. Pour nous, pour vous, pour tout le monde — казваха хората. Проклета война. За вас, за нас, за всички. Малките успехи на съюзниците прогониха френските жители, разрушиха половината сгради и приближиха селото до фронтовата линия — сега то беше сборен район.
Долу в ниското, на тясната улица през центъра, немските войници маршируваха в колона по четирима. Вече часове наред вървяха с хиляди. Изглеждаха изморени, но щастливи, въпреки че сигурно знаеха, че отиват на фронтовата линия. Бяха прехвърлени тук от Източния фронт. На Валтер му се стори, че Франция през март е по-добре от Полша през февруари, каквото и друго да им предстоеше.
Гледката го зарадва. Тези хора бяха освободени от примирието между Германия и Русия. Преди няколко дни преговарящите в Брест-Литовск подписаха мирен договор. Русия твърдо излезе от войната. Валтер допринесе за това с подкрепата си за Ленин и болшевиките и резултатът бе триумф.
Германската армия във Франция вече имаше 192 дивизии в сравнение със 129 по същото време на миналата година. По-голямата част от подкрепленията бяха части, прехвърлени от Източния фронт. За пръв път тук имаха повече хора от съюзниците, които според немското разузнаване имали 173 дивизии. Много пъти през последните три години и половина германският народ бе уведомяван, че е на прага на победата. Валтер смяташе, че този път е истина.