Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Гробището край църквата беше пълно с окопни мостове — дървени платформи, които щяха да позволят на артилерията и камионите с провизии да прекосяват завзетите британски окопи след щурмовите отряди. Мостовете бяха наредени между надгробните камъни, за да не се различават добре от въздуха.
Потокът хора и машини, който минаваше от изток на запад, вече беше забавен до тънка струйка. Нещо ставаше.
Ото беше в униформа и козирува официално. Валтер виждаше, че баща му ще се пръсне от вълнение.
— Идва специален посетител! — начаса рече Ото.
Значи това било.
— Кой?
— Ще видиш.
Валтер допускаше, че става дума за генерал Лудендорф, който вече на практика беше главнокомандващ.
— Какво иска да направи?
— Да се обърне към войниците, разбира се. Моля те, събери ги пред църквата.
— Кога?
— Скоро. Не е много след мен.
— Добре. — Валтер огледа площада. — Фелдфебел Шваб! Елате. Двамата с ефрейтор Грюнвалд. И вие, войници, елате.
Прати хора до църквата, до столовата, разположена в един голям хамбар, и до палатковия лагер на възвишението северно оттук.
— Искам всички войници до петнадесет минути да се явят уставно облечени пред църквата. Бързо!
Мъжете хукнаха.
Валтер бързо обиколи селото да осведоми офицерите и да нареди на войниците да идат на площада, като през цялото време не изпускаше от поглед пътя от изток. Откри своя командир, генерал-майор Шварцкопф, в една смрадлива бивша мандра на края на селото. Генералът дояждаше закуската си от хляб и консерва сардини.
За четвърт час се събраха две хиляди човека. Десет минути по-късно всички те изглеждаха отрядно, със закопчани куртки и добре наместени кепета. Валтер докара един открит камион и го паркира на заден ход пред войниците. От сандъци за муниции направи стъпала към каросерията.
Ото извади от колата червен килим и го постла на земята пред стъпалата.
Валтер извади Грюнвалд от строя. Ефрейторът беше висок мъж с големи длани и нозе. Валтер го прати на покрива на църквата с бинокъл и свирка.
След това зачакаха.
Мина половин час, после един. Войниците се разшаваха, строят се поразбърка, почнаха разговори.
След още един час Грюнвалд свирна.
— Готови! — излая Ото. — Той идва!
Избухна какофония от заповеди. Войниците бързо застанаха мирно. На площада се появи колона автомобили.
Вратата на една бронирана кола се отвори и излезе мъж в генералска униформа. Но това не беше Лудендорф с плешива яйцевидна глава. Специалният гост се движеше несръчно и държеше лявата си ръка в джоба на куртката, сякаш беше ранена.
Валтер в миг разбра, че това е самият кайзер.
Генерал-майор Шварцкопф се приближи и отдаде чест.
Когато войниците разбраха кой е посетителят им, се разнесе шумолене, което бързо се превърна във взрив от приветствени възгласи. Генералът първо се ядоса от подобна проява на недисциплинираност, обаче кайзерът се усмихна благо и Шварцкопф бързо надяна одобрителна физиономия.
Кайзерът се качи по стъпалата и застана в каросерията на камиона, за да приеме приветствията. Когато най-сетне шумът стихна, той заговори:
— Германци! Това е часът на победата!
Овациите почнаха отново и този път Валтер викаше заедно с войниците.
II
В един сутринта в четвъртък, двадесет и първи март, бригадата зае предни позиции в готовност за атака. Валтер и офицерите от неговия батальон седяха в укритието на предния окоп. Разговаряха, за да облекчат напрежението от очакването на боя.
Готфрид фон Кесел тълкуваше стратегията на Лудендорф.
— Това настъпление в западна посока ще забие клин между британците и французите — дрънкаше той със същата невежа самоувереност, която имаше и когато работеше с Валтер в немското посолство в Лондон. — После ще се насочим на север, ще фланкираме англичаните отдясно и ще ги изтласкаме в Ламанша.
— Не, не — възрази лейтенант фон Браун, по-възрастен мъж. — След като направим пробив във фронтовата линия, ще бъде умно да стигнем чак до атлантическия бряг. Представете си как нашата линия се простира през средата на Франция и дели френските войски от техните съюзници.
— Та тогава враговете ни ще се намират и на север, и на юг от нас! — възрази фон Кесел.