Крахът на титаните [bg]

Щеше да остане и да се бие. Поне засега.

Щом взе това решение, последваха и други.

— Гости ги с още един пълнител, Джордж! — викна той. Когато картечницата откри огън, Били хукна по окопа.

— Стреляйте непрестанно, момчета. Накарайте ги да си помислят, че сме стотици.

Видя на земята тялото на Дай Пауъл. Кръвта около дупката в главата му вече чернееше. Под униформената си куртка Дай беше облечен в един от мамините пуловери. Противно грозна кафява дреха, обаче сигурно държеше топло.

— Почивай в мир, момче — промълви Били.

По-нататък в окопа намери Джони Понти.

— Действай с минохвъргачката, момко. Накарай гадовете да поскачат.

— Слушам — отвърна Джони. Разположи двукраката стойка на пода на окопа. — Какво е разстоянието? Петстотин ярда?

Партньор на Джони беше Мазньо Хюит, младеж с пъпчиво като паница овесена каша лице. Той скокна на стъпенката за стрелба и се провикна оттам:

— Аха. Петстотин до шестстотин.

Били също погледна. Но Мазньо и Джони работеха отдавна заедно и той остави те да преценят.

— Два пръстена значи, на четиридесет и пет градуса — отсъди Джони. На бомбите можеше да се добави допълнителен заряд във вид на пръстени за по-голям обхват.

Той също се качи да погледне пак противника, после оправи прицела си. Другите войници наблизо се отдръпнаха чувствително от минохвъргачката. Джони пусна бомба в цевта. Когато тя удари дъното, ударникът възпламени метателния експлозив и бомбата беше изстреляна.

Падна твърде близо и избухна на известно разстояние от най-близко разположените противникови войници.

— Петдесет ярда по-далеч и още малко твое дясно — извика Мазньо.

Джони направи корекциите и пак стреля. Втората бомба падна в кратер от снаряд, където се бяха прикрили няколко германци.

— Това е то! — възкликна Мазньо.

Били не можеше да види дали са поразили някого, обаче стрелбата караше противниците да не надигат глави.

— Дай им още една дузина от същите! — нареди той.

Стигна до Робин Мортимър и застана зад него. Разжалваният офицер стоеше на стъпенката за стрелба и стреляше ритмично. Спря да презареди и срещна погледа на Били.

— Донеси още малко муниции, Тафи — рече той. Както винаги, говореше троснато, макар да вършеше работа. — Нали не искаш всички да останем без патрони по едно и също време?

Били кимна.

— Добра идея. Благодаря.

Складът беше на стотина ярда зад тяхната позиция по свързочния окоп. Били подбра двама новобранци, които и без това почти не можеха да стрелят точно.

— Дженкинс и Дългоноско, донесете още муниции. Бегом!