Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Така ли мислите?
— Разбира се. И Фуджико-сан е напълно съгласна. Много умно постъпихте.
— Благодаря.
Блакторн си позволи да не прикрива задоволството си. Възвръщаш си умението да мислиш. Нещо повече — започваш вече да мислиш като тях, зарадва се той. Да, много умно беше от моя страна, че поканих Торанага да ми помогне. Сега ще получа възможно най-добрите самураи — нещо, което беше немислимо да постигна сам. Какво са хиляда коку в сравнение с Черния кораб? Сбъдна се още нещо от думите на Марико: че една от слабостите на Торанага е неговото скъперничество. Тя, разбира се, никога не му го беше казвала направо, а само, че с невероятното си богатство Торанага успявал да постигне много повече, отколкото всички други даймио в империята. Този намек, подкрепен от собствените му наблюдения — дрехите на Торанага бяха крайно семпли, както и храната му, а начинът му на живот почти не се отличаваше от този на всеки самурай, — му подсказа още един ключ към разгадаването на Торанага.
Благодаря на бога за Марико и за брат Доминго!
Паметта му го върна обратно в затвора и си помисли колко близо беше тогава до смъртта и колко близо е до нея и сега — въпреки всичките си почести. Защото Торанага с едната ръка дава, а с другата може да отнеме всичко. Мислиш го за приятел, но щом е в състояние да убие жена си, любимия си син, как можещ да разчиташ на дружбата му или на живота си? Няма как, отговори си той и отново си каза за кой ли път: всичко е карма. Нищо не мога да направя срещу карма, а и винаги съм бил на ръба на смъртта, така че в сегашното си положение не виждаше нищо ново. Отдай се на карма в цялата и прелест. Приеми карма с цялото и величие. Довери се на карма през следващите шест месеца. И тогава, догодина по същото време, ще прекосяваш Магелановия проток, на път за Лондон, далеч от пипалата му…
Фуджико говореше нещо и той я наблюдаваше. По превръзките и все още имаше избили петна. Лежеше, обзета от болки, на рогозките, а една прислужница непрекъснато и вееше.
— Тя ще уреди всичко до утре сутринта, Анджин-сан. Предлага да вземете със себе си два коня и един товарен за багажа ви, един прислужник, една прислужница…
— Достатъчно е един прислужник.
— Много се извинявам, но трябва да вземете и прислужница. Освен това ви трябва готвач и помощник-готвач.
— Няма ли да има походна кухня, която можем… да мога да ползувам?
— Да, разбира се. Но ви трябва свой собствен готвач, Анджин-сан. Вие сте хатамото.
Той разбра, че споровете за безполезни.
— Оставям всичко вие да решите.
— Да, много умно постъпвате, Анджин-сан, много мъдро. А сега ви моля да ме извините, но трябва да започна да си опаковам багажа.
И Марико ги остави много щастлива. Почти не бяха разговаряли насаме, само размениха няколко думи на латински, колкото да разберат и двамата, че вълшебната нощ, както и онази, другата, бяха оставили нещо в душите им, но не биваше дори да споменават за тях, защото и така щяха да бъдат вечно живи в съзнанията им.
— Страшно се зарадвах, като научих, че е останала тъй дълго пред портата. Престижът ви сега е огромен, Анджин-сан.
— За миг щях да забравя думите ви и малко остана да я целуна пред всички.
— Ох ко, Анджин-сан, това щеше да е ужасно.
— Ох ко, напълно сте права! Ако не бяхте вие, сега да съм без капка престиж — сгърчен в прахта червей.
— Но вместо това сте знаменит и никой не се съмнява в способностите ви. Послужихте ли си с някой от онези любопитни инструменти?
— Ах, прекрасна лейди, в моята страна имаме древен обичай: един мъж никога да не обсъжда интимни подробности за една дама с друга дама.
— И ние имаме същия обичай. Но аз ви попитах само дали сте се насладили на инструмента, а не как сте го използували. Да, и ние имаме същия обичай. Радвам се, че сте останали доволен от нощта. — Тя му се усмихна топло. — Много е мъдро човек да се държи като японец в Япония, нали?
— Нямам достатъчно думи да ви се отблагодаря, задето ме учите, задето ме наставлявате, задето ми отворихте очите, задето… — Щеше да каже „задето ме обичате“. — Задето съществувате.
— Нищо не съм направила.
— Благодаря ви за всичко — и за подаръка.
— Радвам се, че сте изпитали такова голямо удоволствие.
— Тъжен съм, че вие не изпитахте никакво удоволствие. Радвам се, че и на вас ви е заповядано да тръгнете за минералните извори. Но защо и за Осака?
— О, не, не ми е заповядано да ходя в Осака. Торанага-сама ми разреши да отида там. Имаме имущества и семейни дела, за които трябва да се погрижа. Освен това и синът ми е там. Трябва да занеса също така лични послания до Кирицубо-сан и Садзуко-сан.