Шогун

Блакторн не разбра и половината от казаното, но му беше ясно какво се опитва да му внуши Оми. Или поне, поправи се той неспокойно, горе-долу ми е ясно какво говори, но какъв ли е подтекстът?

— Да, вярно, много важно. Моля, един ден вие ме научите може би? За мен голяма чест.

— Да, аз ще ви науча, Анджин-сан.

Блакторн настръхна от заплахата, прозвучала в гласа на Оми. Внимавай, каза си той. Не започвай да си въобразяваш разни неща.

— Благодаря. А сега да отидем там, моля. Малко време. Вие елате с мен, да?

— Добре, Анджин-сан, но да отидем с конете си. След малко ще дойда.

Оми се изкачи горе и влезе в двора на къщата си.

Блакторн нареди на слугата да оседлае коня му и го възседна от дясната му страна, както беше прието в Япония и Китай. Да си знаеш, че не те чака добро, ако вземе да те учи да се биеш с меч, каза си той и дясната му ръка докосна скрития пищов. Топлината му вдъхна увереност, която обаче се стопи с повторната поява на Оми. До него яздеха четирима самураи.

Шестимата се задрусаха един до друг по неравния път нагоре към платото. Минаха покрай няколко роти самураи в пълно бойно снаряжение, водени от офицерите си, с развени знаменца на върховете на копията си. Когато се изкачиха на високото, пред тях се откри целият мускетен полк, строен за поход извън лагера, всеки застанал до оседлания си кон с приготвен отзад багаж. Начело бяха Ябу, Нага и помощниците им. Дъждът заваля силно.

— Всички войски отиват? — озадачено попита Блакторн и дръпна юздите на коня си.

— Да.

— Отиват на извори с Торанага-сама, Оми-сан?

— Не знам.

Както винаги в опасни моменти Блакторн усети по интуиция, че не бива да задава повече въпроси. Но на един трябваше да получи отговор.

— А Бунтаро-сан? Той с нас утре? — небрежно попита той.

— Не. Бунтаро-сама вече замина. Тази сутрин беше на площада, когато излизахте от Чаения дом. Не го ли забелязахте?

Блакторн не прочете нищо необичайно по лицето на Оми.

— Не, не го видях, много съжалявам. Той също отива на извори?

— Предполагам, не съм сигурен. — Дъждът се стичаше по конусовидната шапка на Оми, завързана под брадичката му. Очите му почти не се виждаха. — Защо искахте да ме доведете тук?

— Ще покажа едно място, както казах. — И преди Оми да успее да добави нещо, Блакторн пришпори коня си. Безпогрешното му чувство за ориентация на опитен мореплавател му помогна да си припомни съвсем точно мястото над земната пукнатина. Той слезе от коня си и повика с жест Оми. — Моля.

— Какво има? — прозвуча остро гласът на Оми.

— Моля, тук, Оми-сан. Сам.