Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
— Да, господарю. Веднага ли да свършим тази работа?
— Не, като пристигне в Йедо.
Марико преведе на Блакторн.
— За какво му е? — учуди се той.
Марико го изгледа поразена.
— Как за какво? Всеки самурай трябва да има записани официално всички раждания и всяка смърт в рода си, както и всички имения, които притежава, и земи, които е получил в награда. Как иначе ще може господарят му да държи всичко в пълен ред? Във вашата страна не е ли така? Тук законът задължава всички граждани да бъдат записани в обществените регистри, дори и ета: дати на раждане, смърт, женитби… Всяко селце, град и улица са задължително регистрирани. Иначе как ще знаем кой откъде е, какво му е потеклото?
— Ние не записваме такива неща. Невинаги. И неофициално. Значи всички са регистрирани? До един?
— О, да, дори и ета, Анджин-сан. Това е много важно, не мислите ли? По този начин никой не може да претендира, че е нещо, което не е. Престъпниците се залавят по-лесно, а мъже, жени и родители не могат да измамят никого при женитбите.
Блакторн отложи разсъжденията си по въпроса за по-късно и изигра още една карта, на която беше заложил и която, както се надяваше, щеше да доведе до гибелта на Черния кораб.
Марико го изслуша най-внимателно, зададе му един — два допълнителни въпроса и чак тогава преведе на Торанага:
— Господарю, Анджин-сан ви благодари за благоволението и множеството подаръци. Моли ви да му окажете чест, като изберете лично двестате васали, които му позволихте да има. Казва, че вашите указания в това отношение ще са безценни.
— Готов ли е да даде за тях хиляда коку? — запита веднага Торанага. Забеляза изненадата, изписана по лицата и на двамата. Радвам се, че все още си прозрачен, Анджин-сан, въпреки цялата лакировка на цивилизованото ти поведение, помисли си той. Ако играех комар, бих заложил, че идеята не е твоя — някой ти е подсказал да ми искаш подобни указания.
— Хай — отговори твърдо Блакторн.
— Добре — съгласи се той сухо. — Щом като Анджин-сан е толкова щедър, приемам предложението му. Хиляда коку. В помощ на някои нуждаещи се самураи. Кажете му, че васалите му ще го чакат в Йедо. Ще се видим утре призори, Анджин-сан.
— Да, благодаря, Торанага-сама.
— Марико-сан, посъветвайте се още сега с Касиги-сан. След като вече сте се съгласили на тази сделка, предполагам, че тя също ще я одобри, колкото и да е неблагоразумна, макар да допускам, че ще пожелае да размисли до утре заран, защото сумата е наистина главозамайваща. Изпратете някой слуга да доведе тази Гьоко по залез слънце. А тя да води със себе си куртизанката. Кику-сан може да пее, докато разговаряме.
Торанага ги освободи, доволен, че е направил спестяване от хиляда и петстотин коку. Някои хора са тъй разточителни, помисли си той добродушно.
— Ще ми останат ли достатъчно, за да наема екипаж? — попита Блакторн.
— О, да, Анджин-сан. Но засега не ви е разрешил да заминете за Нагасаки. Петстотин коку са повече от достатъчно, за да преживеете една година, а останалите петстотин можете да превърнете в сто и осемдесет кобана злато и с тях да си наемете моряци. Това са страшно много пари.
Фуджико се надигна, едва прикривайки болките си, и каза нещо на Марико.
— Вашата наложница ви моли да не се безпокоите, Анджин-сан. Тя ще ви даде препоръчителни писма до някои лихвари, които ще ви отпуснат всички необходими средства. Ще уреди каквото трябва.
— Да, но нали трябва да плащам на свитата си? И с какво ще издържам къщата, Фуджико-сан и слугите?
Марико беше потресена.
— Моля ви, много се извинявам, но това, разбира се, не са ваши грижи. Наложницата нали ви каза, че ще се погрижи за всичко. Тя…
Фуджико я прекъсна и двете жени си говориха известно време.
— А со десу, Фуджико-сан. — Марико се обърна отново към Блакторн: — Тя ви моли да не си губите времето с подобни грижи, а да се занимавате само с проблемите на Торанага-сама. Тя има свои собствени средства, от които може да черпи в случай на нужда.
Блакторн пресметна.
— Ще ми заеме пари?
— О, не, Анджин-сан, ще ви ги даде, разбира се. Ако имате нужда. Не забравяйте, че финансовите ви затруднения ще продължат само тази година. От догодина сте богат. Що се отнася до свитата ви, първата година ще получат по две коку. Не забравяйте, че Торанага-сама ви подарява цялото им въоръжение и конете, а две коку са предостатъчно, за да се изхранят самите те, конете и семействата им. Не забравяйте също, че подарихте на Торанага-сама шестмесечния си доход, за да ги подбере лично той. Това е огромна чест, Анджин-сан!