Зимата на света [bg]

Лойд се канеше да отговори, когато Дейзи се намеси:

— Войната не беше спечелена чрез свободния пазар и предприемачеството — раздразнено каза тя. — Победихме, защото хората работеха заедно и споделяха тегобите. Всеки понесе своето. Това е социализъм! Когато се палеше така, Лойд я обичаше най-много. Той обаче отговори по-разсъдливо: — Вече са въведени мерки, които старите тори биха заклеймили като болшевизъм — например правителственият контрол на железниците, мините и корабоплаването. При това от Чърчил. А Ърни Бевин отговаряше за икономическото планиране през цялата война. Бърни поклати глава като всезнаещ старец. Този жест дразнеше Лойд. — Хората гласуват със сърцата, а не с ума си — каза той. — Желанието им ще бъде да изразят своята признателност. — Е, няма смисъл да седя тук и да споря е теб — отговори Лойд. — По-добре да ида да поспоря е гласоподавателите. Двамата с Дейзи взеха автобуса за няколко спирки в северна посока. Отидоха в кръчмата „Черният лъв“ в Шордич, където се срещнаха с предизборния екип на Лейбъристката партия за района Хокстън. Лойд знаеше, че предизборната кампания всъщност не е спор с избирателите. Основната цел е да се идентифицират поддръжниците, за да може в изборния ден партийната машина да се погрижи те всички да гласуват. Твърдите привърженици на лейбъристите се отбелязваха; твърдите привърженици на другите партии се зачертаваха. Само колебаещите се заслужаваха да им се отдели малко време — те получаваха възможността да разговарят с кандидата.

Лойд понесе няколко отрицателни реакции.

— Майор, а? — обади се една жена. — Моят Алф е ефрейтор. Той вика, че офицерите насмалко не изгубили войната.

Имаше и обвинения в непотизъм.

— Не сте ли син на представителката в парламента за Олдгейт? Това да не ви е наследствена монархия?

Лойд си припомни майчиния съвет.

— Няма да спечелиш изборите, ако изкараш гласоподавателя глупак. Бъди очарователен, бъди скромен и не си изпускай нервите. Ако гласоподавателят е враждебен и груб, поблагодари му за отделеното време и си тръгни. Ще го накараш да си помисли, че навярно те е преценил погрешно. Работниците масово бяха за лейбъристката партия. Мнозина казваха на Лойд, че Атли и Бевин са свършили добра работа през войната. Онези, които още не бяха определили за кого ще гласуват, бяха главно от средната класа. Когато хората казваха, че Чърчил е спечелил войната, Лойд цитираше деликатния отговор на Атли: „Правителството не се състои от един човек и войната не се води от един човек“. Чърчил беше описал Атли като скромен мъж, който има защо да е скромен. Остроумието на Атли не беше тъй жестоко и затова се оказваше по-ефикасно. Поне Лойд беше на това мнение. Двама от присъстващите споменаха настоящия член на парламента от Хокстън, който беше либерал, и заявиха, че пак ще гласуват за него, понеже им помогнал да решат някакви техни лични проблеми. Гражданите често се обръщаха към своите представители, когато биваха несправедливо третирани от правителството, работодателя или съседа си. Подобна работа отнемаше много време, но носеше гласове. Като цяло, Лойд не беше в състояние да определи накъде клони общественото мнение.