Крахът на титаните [bg]

Последваха още аплодисменти.

— Вие действате, преди да сте узнали волята на конгреса на съветите! — провикна се някой несъгласен.

Това беше мек демократичен довод, какъвто и самият Григорий бе издигнал навремето, преди да се превърне в реалист.

— Волята на Конгреса вече беше изпреварена от въстанието на работниците и войниците — отвърна Троцки така бързо, като че беше очаквал тази забележка.

Изведнъж в салона се разнесе приглушен говор. Хората почнаха да стават. Григорий се зачуди защо и погледна към вратата. Видя, че влиза Ленин. Депутатите го приветстваха. Шумът стана оглушителен, когато Ленин се изправи на трибуната. Двамата с Троцки застанаха един до друг. Усмихваха се и се покланяха, признателни за овациите, а множеството акламираше все още неосъществения преврат.

Напрежението между обявената тук победа и действителните проблеми и забавяния навън се оказа прекалено за Григорий и той излезе.

Моряците от Хелсингфорс още не бяха дошли, а оръдията на крепостта още не бяха готови за стрелба. На свечеряване започна ситен студен дъжд. Григорий стоеше на края на площада, с лице към Зимния дворец и с гръб към сградата на генералния щаб. Видя, че от двореца излиза отряд кадети. Опознавателните им знаци сочеха, че са от Михайловското артилерийско училище. Те напускаха, вземайки и четири тежки оръдия. Григорий ги остави да вървят.

В седем часа Григорий нареди на група войници и моряци да влязат в сградата на генералния щаб и да я овладеят. Те го сториха, без да срещнат съпротива.

В осем двестате казаци, които охраняваха двореца, решиха да се приберат в казармата си. Григорий ги пусна да минат през кордона. Даде си сметка, че тягостните забавяния може и да не са пълна катастрофа — с времето силите, с които трябваше да се бори, намаляваха по численост.

Малко преди десет Исак докладва, че оръдието на Петропавловската крепост най-сетне е готово. Григорий нареди да дадат един халосен изстрел и да почакат. Както предвиждаше, още войски напуснаха двореца.

Нима наистина можеше да е толкова лесно?

В реката, на борда на Амур, прозвуча сигнал за тревога. Григорий погледна надолу по реката и забеляза светлините на приближаващи се кораби. Сърцето му замря. Да не би Керенски в последния момент да е успял да прати лоялни войски в помощ на правителството си? Тогава обаче на Амур се разнесоха приветствени възгласи и той разбра, че новодошлите са моряците от Хелсингфорс.

Когато пуснаха котва, Григорий най-после нареди артилерийският обстрел да започне.

Разнесе се оръдеен тътен. Някои снаряди се взривяваха още във въздуха и осветиха корабите в реката и обсадения дворец. Григорий видя как един снаряд попада в ъгловия прозорец на третия етаж и се запита дали там е имало някой. За негово изумление ярко осветените трамваи продължаваха да тракат по недалечните мостове Троицки и Дворцов.