Крахът на титаните [bg]

Ленин искаше на откриването да се изправи и да обяви, че болшевиките вече са взели властта. Това беше единственият начин да се предотврати съставянето на поредното нерешително и неефективно правителство на компромиса, единственият начин Ленин да застане начело.

Григорий се тревожеше, че събитията може и да не се развият толкова бързо, колкото се надяваше Троцки.

В Зимния дворец охраната беше слаба и призори Григорий успя да прати Исак вътре на разузнаване. Исак докладва, че в сградата има около три хиляди лоялистки войници. Ако се окажеше, че те са правилно организирани и се сражават храбро, битката щеше да е тежка.

Освен това Исак установи, че Керенски е напуснал града. Червеногвардейците контролираха железопътните гари, затова той не можеше да пътува с влак и в крайна сметка замина с реквизирана кола.

— Що за министър-председател е този, който не може да вземе влак в собствената си столица? — питаше Исак.

— Все едно, нали замина — доволно отговори Григорий. — И не очаквам някога да се върне.

Настроението му обаче стана песимистично, когато дойде пладне, а моряците още ги нямаше.

Той прекоси моста и отиде да се увери, че оръдията на Петропавловската крепост са готови. А там с ужас установи, че оръдията са музейни експонати и не могат да стрелят. Нареди на Исак да намери функционираща артилерия.

Забърза обратно към института Смолни, за да съобщи на Троцки, че планът му се бави. Часовият на входа му каза:

— Някой беше дошъл да Ви търси, другарю. Нещо за акушерка.

— Сега не мога да се занимавам с това — отвърна Григорий.

Събитията се развиваха много бързо. Григорий узна, че червеногвардейците са завзели Мариинския дворец и са разпръснали парламентаристите без кръвопролития. Болшевишките затворници бяха освободени. Троцки беше наредил на войските, които се намираха извън града, да останат по местата си и войниците се подчиниха на него, а не на своите офицери. Ленин пишеше манифест, който започваше с думите: „До гражданите на Русия: Временното правителство е свалено!“

— Но щурмът още не е започнал — скръбно рече Григорий на Троцки. — Не виждам как ще успеем преди три.

— Не се тревожете — отговори Троцки. — Можем да отложим откриването на конгреса.

Григорий се върна на площада пред Зимния дворец. В два следобед най-сетне видя как миноносецът Амур се задава по Нева с хиляда кронщадски моряци на борда. Работниците от Петроград се наредиха на бреговете да ги поздравят.

Ако Керенски се беше замислил и беше заложил няколко мини в тесния канал, можеше да задържи моряците извън града и да разгроми революцията. Но мини нямаше и моряците в техните черни къси двуредни куртки започнаха да слизат от кораба с пушки в ръце. Григорий се подготви да ги разгърне около Зимния дворец.