Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
След като приключва службата си в армията, постъпва в колежа Линкълн в Оксфорд и се дипломира с отличие. След кратък период на преподавателска работа в Итън става илюстратор на свободна практика. Една от поръчките му е за „Говорещите птици“ („Talking Birds“) на Максуел Найт — многогодишен ръководител на отдела за контраподривни операции в МИ–5. Найт вербува Льо Каре в МИ–5 по времето, когато директор там е сър РОДЖЪР ХОЛИС — един от многото, за които се смята, че са прототип модел или поне частичен прототип за героите на Льо Каре.
През 1960 г. Льо Каре е прехвърлен в МИ–6 и изпратен в британското посолство в Бон под дипломатическо ПРИКРИТИЕ като втори секретар. По-късно получава прикритието на консул в Хамбург.
През 1980 г. Льо Каре казва за Смайли: „Мисля че мнението му не се различава от моето, той чувства, че да се изправиш срещу всички онези «изми», е все едно да заемеш позиция, която сама по себе си е идеологическа и следователно оскърбителна, що се отнася до практическото приличие. В практиката почти всяка идеология те приканва да отхвърлиш хуманните си инстинкти.“
Алек Лиймс, изхабеният, циничен, но благороден герой от романа „Шпионинът, който дойде от студа“, изглежда, е част от една война, „която се води в незначителен мащаб, в затворено пространство“. Той вижда „излъгани и подведени хора, чийто живот е изхабен, хора, застреляни в затвора, цели групи и класи, които са отписани за нищо“.
Джордж Смайли се появява в „Зов за мъртвите“ като учен, който е работил за разузнаването през Втората световна война. Той се обръща отново към разузнаването, защото „разкритията на младия шифровчик в Отава са създали необходимостта от хора, които притежават опита на Смайли“. (В истинския живот ИГОР ГУЗЕНКО е подобен чиновник.) Отчуждената съпруга на Смайли — Ан, го описва като „задушаващо обикновен“, което е предимство за оперативен работник. „Нисък, дебел, тих, той, изглежда, харчи доста пари за наистина ужасни дрехи, които висят на квадратната му фигура подобно кожата на крастава жаба, която си е глътнала въздуха“ — смята Ан.
Често се казва, че Смайли е създаден на базата на образа на сър МОРИС ОЛДФИЙЛД — генерален директор на МИ–6. Но когато през 1986 г. Олдфийлд умира и Таймс споменава това предположение, Льо Каре го отхвърля: „Преди да напиша и да издам книгата за Джордж Смайли, изобщо не бях чувал за сър Морис нито като име, нито по някакъв друг повод.“
Повечето британски разузнавачи не приемат шпионския свят, описан от Льо Каре. В „Литературни агенти“ („Literary Agents“, 1987) Антъни Мастърс цитира непубликувано ръководство на Джон Бинъм, който е и разузнавач, и писател. Очевидно думите са насочени към Льо Каре: „Убеждението, подхранвано от много писатели на шпионски романи, че разузнавачите са внедрени шпиони, идиоти, глупаци и хомосексуалисти, съвсем не улеснява работата на разузнавача.“ РИЧАРД ХЕЛМС, ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ, отрича романите на Льо Каре поради цинизма и темата за предателството.
След Студената война Льо Каре заявява, че и той навлиза в нова ера. В света след Студената война, казва той през 1993 г., „начинът, по който изглежда шпионажът сега, е както винаги: странична сцена, подготвена като същински театър“.
Други романи на Льо Каре са „Огледалната война“ („The Looking Glass War“, 1965), „Малък град в Германия“ („A Small Town in Germany“, 1968), „Благородният ученик“ („The Honourable Schoolboy“, 1977), „Хората на Смайли“ („Smiley’s People“, 1977), „Малката барабанчица“ („Little Drummer Girl“, 1983), „Руската къща“ („The Russian House“, 1989), „Тайнственият пилигрим“ („The Secret Piligrim“, 1991), „Нощният мениджър“ („The Night Manager“, 1993) и „Нашата игра“ („Our Game“, 1995).
Льокю, Уилям Тафнъл (1864–1927)
Английски романист и шпионин аматьор, който заявява, че е създал книгите си на базата на собствени приключения в СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ. Той твърди, че самоличността му никога не е била официално разкрита. Ако това наистина е така, Льокю ще бъде първият от британските РАЗУЗНАВАЧИ, станали писатели. (Вж. ЛИТЕРАТУРНИ ШПИОНИ.)
Трилърът му от 1896 г. „Тайна служба“ („A Secret Service“) е приет насериозно от британските власти като пророческо предупреждение. В книгата става въпрос за предстоящо германско нападение срещу Великобритания (тема, повторена от ЪРСКИН ЧИЛДЪРС през 1903 г.). През 1905 г. Льокю съобщава, че негов приятел в БЕРЛИН е споделил пред него за съществуването на значителна германска шпионска МРЕЖА във Великобритания. Той твърди, че знае и за британски предатели, които са членове на тайната организация Скритата ръка.