Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Дейв се ухили.
— Добре че не свиря в Ролинг Стоунс!
— Определено — произнесе Уортън страшно сериозно.
Джени се върна с две цветни снимки на Дейв, тринадесет на петнадесет сантиметра, и писалка.
— Как се казват децата Ви? — обърна се Дейв към Уортън.
— Каролин и Едуард.
Дейв написа посвещения за всяко от децата и се подписа.
— Готови за Присмехулник — обади се Тони Питърсън.
За изпълнението бяха построили малък кът. Приличаше на част от луксозен магазин, със стъклени бюфети, пълни с бляскави предмети. Пърси се появи в тъмен костюм и сребриста вратовръзка — като разпоредител в магазин. Иви беше богата клиентка с шапка, ръкавици и ръчна чанта. Двамата застанаха от двете страни на щанда. Дейв се усмихна на усилията на Чарли да направи така, че връзката им да не се възприема като любовна.
Репетираха с оркестъра. Песента беше жизнена и лека. Баритонът на Пърси и контраалтът на Иви се съчетаваха добре. В подходящия момент Пърси извади изпод щанда птичка в клетка и два пръстена на подносче.
— Ще добавим запис на смях, за да може публиката да разбере, че е смешно — рече Чарли.
Направиха го за камерите. Първата проба беше съвършена, но както винаги го повториха още веднъж за всеки случай.
Когато приключваха, Дейв се почувства добре. Това бе идеалното семейно забавление за американската публика. Започна да вярва, че шоуто му ще успее.
При последния акорд на песента Иви се наведе над щанда, изправи се на пръсти и целуна Пърси по бузата.
— Прекрасно! — одобри Тони, докато ходеше из къта. — Благодаря на всички. Подготвяйте се за следващото представяне на Дейв, моля.
Той определено излъчваше забързаност и притеснение, и Дейв се запита защо ли.
Иви и Пърси излязоха от ъгъла.
Застанал до Дейв, господин Уортън произнесе:
— Не можем да излъчим тази целувка.
Преди Дейв да успее да каже нещо, Чарли Лаклоу ласкателно се намеси:
— Разбира се, че не, господин Уортън, не се притеснявайте, можем да го махнем, вероятно ще го отрежем до ръкопляскането на Дейв.
— На мен целувката ми се стори очарователна и в известен смисъл невинна — спокойно обясни Дейв.
— Нима? — строго го попита Уортън.
Дейв притеснено се зачуди дали това няма да стане проблем.
— Махни го, Дейв — продължи Чарли. — Не можем да излъчим междурасова целувка по американската телевизия.
Дейв се изненада. Като се замисли обаче, той установи, че малцината появяващи се по телевизията черни рядко или пък въобще не биваха докосвани от бели.
— Това нещо като политика ли е, или как? — попита той.
— По-скоро е неписано правило — обясни Чарли. — Неписано и ненарушимо — твърдо добави той.
Иви чу разговора и предизвикателно се намеси:
— А защо?
Дейв видя израза на лицето й и простена вътрешно. Тя нямаше да остави това просто така. Искаше да се бие.
За малко се възцари тишина. Никой не знаеше какво да каже, особено в присъствието на Пърси.
Най-накрая Уортън отговори на въпроса на Иви със сухия си тон на счетоводител.
— Публиката няма да го одобри. Според повечето американци расите не бива да се смесват.
— Точно така — добави Чарли Лаклоу. — Нещата на телевизора стават в дома на човек, във всекидневната му, пред погледа на децата и на тъща му.
Уортън погледна Пърси и си припомни, че той е женен за Бейб Лий — бяла жена.
— Съжалявам, ако това Ви засяга, господин Марканд — каза той.
— Навикнал съм — спокойно отвърна Пърси. Не отрече, че е обиден, но отказваше да прави въпрос от това. На Дейв такова държание се стори извънредно достойно.
— Може би телевизията трябва да работи, за да променя предразсъдъците на хората — негодуващо изрече Иви.
— Не бъди наивна — грубо произнесе Чарли. — Ако покажем нещо, което не харесват, те просто ще сменят проклетия канал.
— Тогава всички телевизионни мрежи трябва да го правят и да изобразяват Америка като страна, в която всички са равни.
— Няма да стане — отсече Чарли.
— Може би няма да стане — продължи Иви. — Но трябва да опитваме, нали така? Ние носим отговорност.
Тя ги огледа всичките — Чарли, Тони, Дейв, Пърси и Уортън. Дейв изпита вина, щом срещна погледа й, понеже знаеше, че е права.